България все още не разполага с цялостна система за противодействие на дронове, а традиционните средства за противовъздушна отбрана се оказват недостатъчни срещу новите заплахи. Това стана ясно от коментари на експерти по отбрана след последните атаки срещу кораби в Черно море.

Според Велизар Шаламанов отбранителните способности на страната остават ограничени, а част от проектите за укрепването им са забавени. Той подчерта, че е необходима много тясна работа с НАТО и по-добра координация между институциите. Реакцията не трябва да следва събитията, защото така се улеснява противникът. По думите му инцидентите в Черно море могат да доведат до по-голяма несигурност, разделение и ръст на застрахователните разходи, което да се отрази и на гражданите. Според него поредицата от инциденти трябва да се разглежда като система, която изисква системен отговор.

Васил Данов обясни, че България има сериозна брегова система за наблюдение на черноморската акватория. Тя разполага със сензори и радиолокационни средства и позволява следене на влизащите и излизащите граждански и военни кораби. Тази система обаче не обхваща дроновете. „За дроновете никога не е ставало дума. Тоест ние сме слепи към дроновете“, каза той. По думите му ударите срещу кораби в Черно море вероятно няма да приключат скоро и са част от по-широк натиск върху Украйна и нейната икономика.

Полк. Иван Миланов определи съвременната война като „война на дронове“. Според него зенитно-ракетните комплекси, артилерията, самолетите и хеликоптерите имат своето предназначение, но не могат сами да осигурят ефективна защита срещу безпилотни апарати. Използването на скъпи ракети срещу евтини дронове е икономически неефективно. „Това е все едно да стреляш с оръдие по врабче“, коментира той. Според него противодроновата защита трябва да включва своевременно откриване и идентифициране на апарата, оценка дали представлява заплаха, бърза комуникация между институциите и средство за неутрализиране.

Миланов посочи още, че някои военни дронове могат да продължат към предварително зададена цел и след прекъсване на GPS навигацията, използвайки въведени координати и видеонаблюдение. По думите му националната система трябва да открива дроновете на разстояние от 100 до 150 мили, за да останат поне две-три минути за вземане на решение. Това може да стане само при наличие на цялостна национална свързана система.