България официално напусна „Коалицията на желаещите“, след като кабинетът на Румен Радев отказа да се присъедини към проекта FREYJA – общата европейска система за защита от балистични ракети. Така, докато Европа се организира да защитава своето небе, България се организира да отсъства от процеса.

В рамките на FREYJA Украйна трябва да произвежда ракетите прехващачи и пускови установки, а европейските партньори – радари, сензори, електроника, системи за управление и производствен капацитет. За България участието в такъв проект би било от ключово значение от самото начало, защото страната в момента няма никаква реална противобалистична защита и в следващите 4-5 години няма откъде да си я осигури. Дори при поръчка още утре, нова система Patriot не може да бъде доставена преди 2035 година.

България не трябва да се превръща в гробище за съветска техника. Вместо това трябва да се купуват натовски самолети, радари и системи за противовъздушна отбрана, включително употребявани F-16, Patriot и PAC-3. Освен това страната трябва да участва в създаването на следващото поколение европейска отбрана, вместо след години отново да обяснява защо е незащитена.

Към момента в проекта участват Украйна, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Нидерландия, Норвегия, Дания и Швеция. Българското правителство обаче извади страната от „Коалицията на желаещите“ и я превръща в нещо като „мекия Орбан на ЕС“ – формално вътре в съюза, но с глава, обърната на изток.

Парадоксът е, че FREYJA е чисто отбранителна система – тя е създадена да пази европейски градове, електроцентрали, летища и военни бази от балистични ракети. Затова отказът от участие е доброволен отказ да защитаваш собствените си граждани. Когато руските ракети летят, няма значение какви мирни декларации са приети или какво е облеклото на министъра на външните работи. Спират ги радари, прехващачи и добре интегрирани системи.

Държава, която постоянно изпуска бъдещето, накрая плаща много по-скъпо, за да купи миналото.