Колективният гняв, тревожността и липсата на перспектива са сред основните причини за протестите на младите хора в различни европейски държави. Когато бъдещето изглежда несигурно, а институциите не отговарят на очакванията, се натрупват разочарование и усещане за изолация. Според клиничен психолог протестите не могат да бъдат обяснени само с политически и социални фактори. В тях участват и психологически процеси, свързани с потребността на младите да намерят своето място в обществото. Липсата на реална перспектива или усещането, че обещаното бъдеще е лъжовно, може да дезорганизира напълно.

Психологът обръща внимание и на груповата динамика. Тя може да промени поведението на участниците и да доведе до ескалация дори когато протестът е започнал мирно. Усещането за принадлежност е основна човешка потребност. Липсата на идентичност и връзка с обществото може да задълбочи недоволството, а търсенето на група често е свързано с вътрешна самота и нуждата човек да намери място, към което да се чувства свързан.

Като възможности за справяне с тревожността и общественото напрежение се посочват културата, изкуството и разговорите. Те помагат на хората да осмислят преживяванията си и да изразяват емоциите си. Подчертава се и необходимостта от последователна държавна политика в подкрепа на психичното здраве. Личните усилия на специалистите са важни, но не могат да заменят устойчивата институционална подкрепа.

Необходима е и ясна нормативна уредба, включително приемането на закон за психотерапията и създаването на правила за работата на психолозите в болнична среда.