София се очертава като нетипичен случай в Европа. Докато в Берлин, Париж и Рим демонстрациите често изразяват умора от войната, икономическа тревога и искания за прекратяване на огъня, българският протест е мотивиран от усещане за геополитическо предателство. Поводът е поредица атаки срещу търговски кораби в Черно море и отказът на властта да назове директно Русия като източник на заплаха. Катализатор става и решението да се спре предоставянето на оръжие за Украйна, съпътствано от призиви за дипломатически преговори.

Това решение е възприето от част от обществото като скъсване с евроатлантическия курс. Президентът Румен Радев критикува организаторите, като ги обвинява, че се опитват да върнат Борисов и Пеевски във властта. Асен Василев отговаря от площада, призовавайки държавния глава да излезе пред хората, и обобщава политическото лавиране с думите: „Когато се въртиш като пумпал, никой не те уважава“.

Основният извод е за две Българии на един площад: институциите говорят за неутралитет и солидарност чрез пасивност, а активната част от обществото вижда в това пълзене към сивата зона на Евразия. Така страната се превръща в прецедент – държава, в която гражданите протестират, за да призоват управляващите да изпълняват съюзническите си ангажименти.