В коментара си Георги Лозанов разглежда ролята на медиите във войната в Украйна, като подчертава, че изходът от конфликта се решава не само на бойното поле, но и в информационното пространство. Още от началото на нахлуването става ясно, че пропагандата се превръща в оръжие. Тя се възползва от факта, че когато събитията не са пред очите на хората, могат да се отричат дори очевидни неща. Руската пропаганда постепенно налага тезата, че Русия не е агресор, а жертва, която се защитава от „колективния Запад“. Така чрез конспиративни теории, омраза и страх успява да повлияе на част от обществото, особено в социалните мрежи, където липсва редакционна отговорност. Тя прониква и в традиционните медии, представяйки симетрия между нападател и нападнат, което според автора е форма на съучастие във военни престъпления. Липсва адекватна реакция от страна на регулатора. Ако пропагандата успее да наложи опорките си в съзнанието на хората, тя може да повлияе на избори и държавни политики, както се вижда от победите на Румен Радев и Доналд Тръмп. Изходът от омагьосания кръг е в образованите и компетентните хора, които да разобличават скритите интереси на пропагандата.