Какво показа изслушването

За петте места от парламентарната квота в Прокурорската колегия на ВСС се явиха осем кандидати. За първи път сред тях няма действащ прокурор. Претендентите предложиха различни комбинации от магистратски, академичен, управленски и политико-административен опит. Разликите проличаха най-вече в конкретността на решенията, отношението към кадровите зависимости и отговорите по спорните моменти от биографиите им.

Стефан Милев

Милев съчетава опит като прокурор и съдия, включително ръководство на Софийския районен съд в кризисен период. Той посочи предварително формирани мнозинства във ВСС, командироването като паралелен кариерен път, качеството на конкурсите и дисбаланса между ВКП и първоинстанционните прокуратури. Предложи част от щатовете във ВКП да бъдат насочени към най-натоварените звена. Отговори пряко на критичните въпроси, отрече слух за указания за гласуване по поръчка на Сотир Цацаров и разграничи служебните контакти от личните зависимости. Не премълча и отменено от ВАС дисциплинарно наказание, наложено от него като ръководител.

Красимир Комсалов

Комсалов акцентира върху непотизма, съдебната номенклатура, формалното атестиране и прекомерното командироване. Предложи членовете на конкурсните комисии да бъдат освобождавани от друга работа и натовареността и качеството да се отчитат по-обективно. Въпросите към него засегнаха избора му за председател на ОС–Пазарджик, отношението към решенията на общите събрания и твърдения за натиск над служители покрай системата „Треликс“. Той отрече последното и се позова на одит без установени трудовоправни нарушения. Отговорите му бяха спокойни и управленски ориентирани.

Иван Калибацев

Калибацев призова за „прочистване на съдебната власт отвътре“ и говори за назначения на роднини, привилегировано командироване и субективни конкурси. Има продължителен опит като административен ръководител, но използваният език остави въпроса как подобна заявка ще бъде превърната в ясни и еднакво приложими процедури. Той потвърди, че познава представители на номиниралата го политическа сила от Пловдив. Внимание привлече и висящата процедура за председател на ОС–Пловдив, при която той оспорва законосъобразността на общото събрание, подкрепило друг кандидат.

Милена Карагьозова

Карагьозова акцентира върху възнагражденията на съдебните служители, забавените конкурси и субективното прилагане на съществуващите критерии. Според нея голяма част от проблемите могат да бъдат решени и при действащите правила, ако се прилагат добросъвестно. Тя определи съдията в Прокурорската колегия като потенциално по-независим при избора на главен прокурор. По-колеблив беше отговорът ѝ как е избрана за кандидат — първоначално заяви, че не знае, а после уточни, че с нея са се свързали депутати.

Екатерина Салкова

Проф. Салкова предложи разделяне на подготовката от провеждането на конкурсните изпити, различна тежест на въпросите и ограничаване на прокурорските изяви по висящи дела. Тя възрази срещу включването на оценката от държавния изпит в конкурсния бал заради липсата на единен стандарт между университетите. Острата ѝ обща оценка за нивото на част от юридическите дисертации прозвуча по-скоро като академична критика. Тезата, че споровете около главния прокурор ще намалеят при избор на почтен човек, остави на втори план необходимостта от устойчиви институционални гаранции.

Андрей Янкулов

Янкулов очерта тежка картина на прокуратурата: мрежи за влияние, спорни кадрови решения и кариерни „къси писти“. Опитът му като прокурор, адвокат и представител на неправителствения сектор обяснява остротата на диагнозата. Предишното му участие в политически кабинети предизвика въпроси за дистанцията от изпълнителната власт. Той заяви, че никога не е членувал в партия и е заемал постовете си като експерт. Диагнозата му беше силна, но част от решенията останаха по-общо формулирани.

Веселин Вучков

Проф. Вучков предложи ежегодни конкурси за освободените места, връщане на събеседването и проверка на командированията в специализираните прокурорски звена. Той заяви, че нови случаи като „Нотариуса“ или „Осемте джуджета“ биха означавали провал на следващия ВСС. По-спорна е идеята оценката от държавния изпит да участва в конкурсния бал при различни стандарти между университетите. Биографията му включва работа като заместник-министър и министър в политически кабинет, докато практическият му досег с текущото кадрово управление е по-ограничен.

Емил Дечев

При второто си явяване пред комисията, вече като кандидат за Прокурорската колегия, Дечев защити оставането на прокуратурата в съдебната власт, ротацията между отделите и по-реално случайно разпределение на преписките. Идеята пострадалият да може да образува досъдебно производство след прокурорски отказ той сам определи като „екзотична“ и изискваща законодателни промени извън непосредствените правомощия на ВСС. Разказите му за неназовани младши магистрати с професионални дефицити повдигнаха въпроса дали такива случаи не следва да се разглеждат по установения институционален ред. Допълнителни въпроси породиха участието му в процедурите за двете колегии и предишната му работа в политически кабинети.

Изводът

Изслушването показа, че най-голямо значение има не броят на заявените реформи, а дали предложенията попадат в правомощията на ВСС и могат да дадат проверим резултат. Най-завършени изглеждаха кандидатурите, при които професионалният опит беше свързан с конкретни мерки, ясни механизми и готовност за пряк отговор по спорните въпроси. При останалите силните диагнози невинаги бяха последвани от решения в рамките на правомощията на ВСС, а отделни биографични и политико-административни обстоятелства останаха да изискват допълнителна преценка.