Отлагането често звучи като невинно „утре“ или „когато имам време“, но когато тези думи се повтарят, те се превръщат в модел на поведение. То не е просто мързел или лошо управление на времето. По-скоро е опит човек временно да избегне скука, тревожност, несигурност или страх от неуспех. Краткосрочното настроение надделява над дългосрочната цел, а задачата остава недокосната.

Първата група фрази прехвърлят началото: „Нямам време“, „Първо трябва да ми дойде настроение“, „Това е прекалено трудно“, „Нека първо проверя телефона си“ и „Само още пет минути“. Зад тях може да стои липса на приоритет, зависимост от моментна мотивация, ниска увереност, страх от грешка или подмяна на трудната задача с бързо удоволствие.

Други оправдания звучат различно, но водят до същия резултат: „Работя най-добре под напрежение“, „Няма смисъл да бързам“, „Някой друг може да го свърши“, „Не съм мързелив, просто не ми се занимава“, „Ще го направя, когато имам повече информация“ и „Няма да стане както трябва, затова няма смисъл“. Те могат да прикриват отлагане до последния момент, подценяване на далечните последствия, прехвърляне на отговорност, неясна причина за нежеланието, безкрайно събиране на данни или перфекционизъм.

Изследванията показват, че конкретният план помага. В един експеримент студенти, които предварително формулирали точно намерение за действие, били близо осем пъти по-склонни да спазят уговорен час. В друго изследване съчетаването на цел с конкретен план намалило усещането, че задачата е неприятна, и повишило готовността за започване. Затова тези фрази са ориентир, а не присъда. Единична реплика след тежък ден не доказва нищо; важен е повтарящият се модел – обещание без срок, задача без начало и оправдание, което се появява всеки път, когато трябва да бъде направена първата крачка.