Двумесечната шумна и агресивна медийна кампания на опозиционните сили претърпя пълно фиаско. Вместо срив на управляващите, социологическите проучвания отчетоха 39% подкрепа за „Прогресивна България“, а седмица по-късно делът скочи до 41%. Това се случва напук на денонощния опозиционен „конгрес“, излъчван директно по националните телевизии. Смазващата преднина от около тридесет процента пред останалите партии очертава изцяло нов политически пейзаж.

По темата с цените управляващите успяха да излязат невинни още в началото. Президентът Румен Радев се презастрахова, когато бившето мнозинство отказа да разгледа предложението му за референдум за датата за въвеждане на еврото. Това се оказа политическа ваксина, която още повече навреди на остатъците от БСП. Кабинетът свали от себе си тежкото бреме на скока на цените, а инициативата „историята с кошницата“ беше правилен контрапункт на абсурдните атаки.

Бюджетът беше защитен като единственият възможен на фона на опосканата хазна. Официалните данни потвърдиха, че служебният премиер е бил прав за реалния размер на дефицита, а критиките на бившите финансови министри останаха без отговор. Липсата на арести пък беше обяснена с безсилието на настоящата прокуратура и със законовите срокове – наесен предстои избор на нов Висш съдебен съвет, а през пролетта – на нов главен прокурор. Всичко извън този времеви отрязък би било просто показна акция.

Опозицията не успя да извлече дивиденти и от темата с договора с „Боташ“. Сложната икономическа същност остана неразбрана за повечето хора, а екипът на Радев умело представи контракта като абсолютно неизбежен – подписан при нужда от спешно осигуряване на газ. Личната намеса на президента при турския лидер за замразяване на плащанията отне на опозицията любимата ѝ тема за атаки.

Спирането на военната помощ за Украйна не удари рейтинга, а дори го повиши, защото повечето избиратели не искат страната да се намесва в конфликта. Случаят с цистерните беше отигран перфектно – първоначално те бяха приети без обяснения, последваха лъжи за „учения“, но решението за преместването им в Безмер беше обяснено логично и честно: мястото им е във военната база, на силния съюзник не се отказва, а алтернативата при старото управление би била много по-лоша.

В крайна сметка резултатът от 41% показва, че каквито и грешки да прави „Прогресивна България“, страхът от завръщането на старото статукво – Борисов, Пеевски и градската десница – е достатъчно силна мотивация за електорално търпение. Въпросът дали ПП-ДБ съзнават последиците от съюза с Борисов и Пеевски остава отворен, но историческите примери показват кой обикновено отнася щетите.