Авторът си спомня как Манол Глишев, охраняван от двама полицаи, се хвърли на земята пред протест и започна да вие, което изглеждаше жалко. Полицаите не позволяваха на никого да го докосне или да му помогне да стане, за да се запази картината, а фоторепортерите снимаха десетки кадри. Това е пример за медийни внушения и отклоняване на вниманието от събитието. Същото се отнася и за струмянската активистка, наречена обществена журналистка, която без документи се опита да се вре в правителствен кортеж и беше изведена от полицията. Авторът отбелязва, че навсякъде по света сигурността на лидери е строга и че не може всеки да ги доближава. Проблемът не е в липсата на документи, а в провокацията и отказът да се подчиниш на реда. Истинският въпрос е дали имаш куража да носиш последствията от действията си и да се държиш достойно, вместо да излагаш себе си и каузата си. Полицаите имат право да задържат нарушители, а авторът оставя на тях преценката как е трябвало да постъпят.