Кипър става енергиен хъб на Европа с първи газ през 2028 г.
Кипър ще започне директни доставки на природен газ за Европейския съюз през март 2028 година, потвърди министърът на енергетиката Михалис Дамянос. Това ще е исторически момент, защото за първи път газ от Източното Средиземноморие ще бъде транспортиран директно до европейските пазари. Енергийната криза, породена от войната в Украйна и нестабилността в Близкия изток, прави региона ключов алтернативен източник. Първият проект за износ ще разчита на находището „Кронос“ край южния бряг на Кипър. Френската TotalEnergies и италианската Eni взеха окончателното инвестиционно решение през юли. Ще бъде изграден подводен газопровод с дължина 105 километра, който ще свърже „Кронос“ с египетското находище „Зор“. Газът ще се втечнява в Египет и ще се транспортира с танкери до Европа. Инвестицията е около 2 милиарда долара, като използването на съществуващата инфраструктура спестява разходи. Запасите на „Кронос“ са около 85 милиарда кубически метра, като цялото количество е договорено за износ, с клауза до една пета да покрива нуждите на Египет при спешност. Кипър разполага с общо шест находища. „Афродита“ е първото, открито преди 15 години, с решение за разработване през лятото на 2027 г., а газът ще отива основно за Египет. „Главкос“ и „Пегас“ имат общи запаси от 6,9 трилиона кубически фута, като добивът се планира до 2033 г. Паралелно се развива и проектът Great Sea Interconnector – подводен електрокабел, финансиран от ЕС с 760 милиона долара, който ще свърже мрежите на Кипър, Гърция и Израел и ще извади Кипър от енергийната изолация.