Веднага след тържественото откриване на учебната година въпросът за справедливостта на приема в най-желаните гимназии стигна до парламентарната трибуна. Народен представител от „Възраждане“ постави под съмнение правилата, по които ученици с хронични заболявания се насочват към училища и профили, и поиска Министерството на образованието и науката да възстанови задължителния национален списък и да провери тазгодишния прием по здравословни причини.

Според официални данни на министерството, получени след три акта на парламентарен контрол, през учебната 2025–2026 г. по този ред са насочени 205 ученици, а за 2026–2027 г. – 311. Увеличението е със 106 ученици, или близо 52%. В София броят скача от 44 на 95, което е ръст от близо 116%. През предходните шест учебни години общият брой за страната се е движил между 159 и 218, а 311 е най-високата стойност в седемгодишна справка.

Процедурата предвижда комисия към регионалното управление по образованието да насочва ученика по документи. Отчитат се тежестта на заболяването, произтичащите ограничения, оценките от първия срок по балообразуващите предмети и заявените желания. Резултатът от националното външно оценяване не участва в това насочване. Важно е, че насочените ученици заемат места от утвърдения държавен план-прием, а не допълнителни места. Записването им намалява свободните места за общото класиране.

Само в шест столични училища по този ред са насочени 25 ученици: шестима в Първа английска гимназия, петима в Националната природо-математическа гимназия, петима в 31-во училище, четирима във Втора английска, трима в 91-ва Немска гимназия и двама в Софийската математическа гимназия. В езиковите гимназии „Пловдив“ и „Иван Вазов“ в Пловдив са насочени още девет. Посочените диагнози включват сколиоза, бронхиална и алергична астма, диабет и епилепсия, но според народния представител някои основания може да са евфемизъм за късогледство или лошо храносмилане.

Ключова промяна е отмяната на 20 юни 2025 г. на член 97 от Наредба № 10. Дотогава насочването е ставало по списъци, утвърдени от министъра на здравеопазването и съгласувани с министъра на образованието и науката. Сега комисиите на регионалните управления по образованието работят без прилагане на списъци на заболяванията. Общите критерии в наредбата остават, но задължителните списъци са премахнати. В първата кампания, проведена изцяло след тази промяна, насочванията нарастват с повече от половината.

Народният представител определя тези числа като знак за злоупотреби и настоява за възстановяване на механизма на член 97: задължителен национален списък, утвърден от здравния министър, който да е актуален, медицински обоснован и да отчита тежестта и функционалните ограничения, а не само наименованието на заболяването. Предлага се още министерството съвместно със здравните органи да провери тазгодишните насочвания – медицинските основания и мотивите за избор на училище и профил – и при нарушения да се търси отговорност от длъжностните лица. Настоява се министърът да обяви конкретен график за проверката и промените, за да бъдат обсъдени в Комисията по образованието и науката.

Според него след първия тържествен учебен ден е важно да се покаже на децата да бъдат честни и да вярват, че усилията им имат смисъл. Не бива едновременно с това да остава съмнение в справедливостта на системата. Искането е държавата да гарантира едновременно подкрепа за децата, които се нуждаят от нея, и честен прием.