Непризнатото Приднестровие губи двете схеми, които дълги години са осигурявали значителна част от приходите му – доставките на руски газ и продажбата на електроенергия. Според политолога Виталий Андриевски при газта местната администрация не е плащала пряко на доставчика: стойността е била начислявана от Газпром на Молдова, а газът е продължавал да постъпва в региона. В Приднестровието той е бил продаван на предприятия и домакинства, използван е за отопление, промишленост и производство на ток, а парите са оставали в местния бюджет.

Вторият основен приход е бил от Молдавската държавна районна електроцентрала в Днестровск. Част от произведената там електроенергия е продавана на десния бряг на Молдова, което е носило допълнителни средства на непризнатия регион. Андриевски определя ситуацията така, че двата основни източника на приходи фактически са прекъснати и бюджетът вече не съществува в предишния си вид.

Промяната е свързана с усилията на Кишинев да намали зависимостта си от енергия, произвеждана в Приднестровието. Молдова развива връзки с Румъния и европейския електроенергиен пазар, което разширява възможностите за внос извън региона. Министерството на енергетиката на Молдова предвижда 135,9 млн. куб. м газови резерви за снабдяване на Приднестровието през отоплителния сезон 2026–2027 г. и въвеждане в експлоатация на електропровода Вулканещи–Кишинев с напрежение 400 киловолта, който трябва да увеличи капацитета за обмен с Румъния.

Според Андриевски новата ситуация засилва икономическата зависимост на Приднестровието от Кишинев, а местните власти вече търсят варианти за помощ от Молдова заради ограничените бюджетни средства. Той свързва трудностите и с промяна в настроенията на жителите на левия бряг на Днестър, които все по-често сравняват доходите и условията си на живот с останалата част на Молдова. Политическата позиция на приднестровското ръководство и подкрепата му от Кремъл са посочени като основна пречка пред реинтеграцията.