След разстрела на Красимир Каменов-Къро през 2023 г. в Кейптаун, неговото наследство, включващо столични пазари и логистични фирми за над 100 млн. лева, стана обект на съдебни битки. Трите му непълнолетни деца от първия брак живеят в чужбина под охрана, а контролът се оспорва чрез подставени лица.

Поли Пантев, убит през 2001 г., остави наследство, свързано с изчезнал кокаин. Дъщерите му днес притежават луксозни имоти в София и по Черноморието, управлявани чрез сложни корпоративни структури, и са напълно дистанцирани от криминалното минало.

Иво Карамански, „Кръстника“ на българската мафия, бе разстрелян през 1998 г. Четирите му деца – три дъщери и син – наследяват разпръснати активи и офшорни сметки. Синът му Иво-младши стана диджей и предприемач в дигиталната сфера, а дъщерите управляват малки легални фирми.

Константин Димитров-Самоковеца бе убит в Амстердам през 2003 г. Съпругата му Ангелинка и синът му Константин-младши спечелиха дела срещу конфискациите, запазвайки десетки апартаменти и търговски обекти в София.

Емил Кюлев, банкер с над 500 млн. евро, бе разстрелян през 2005 г. Вдовицата му Весела продаде банковия бизнес и реинвестира в луксозни жилищни комплекси и хотели. Тримата му синове развиват инвестиционни проекти в Западна Европа.

Иван Тодоров-Доктора и Илия Павлов („Мултигруп“) оставиха наследство в имоти и хотели, управлявани от съпруги и деца, които живеят в чужбина.

Алексей Петров, убит през 2023 г., предизвика корпоративна война за застрахователната компания „Лев Инс“. Наследството му се оспорва между дългогодишната му спътница Ива Павлова, дъщеря му и майка му.

Васил и Георги Илиеви от ВИС-2, както и Милчо Бонев (Бай Миле) от СИК, оставиха деца, които днес управляват легален бизнес в туризма и строителството.

Общата тенденция е, че наследниците на убитите босове не продължават по пътя на силата, а законово разпределят активите и ги пренасочват в легалната икономика.