34 трилиона долара: откъде идват

Познатото усещане: S&P 500 чупи рекорд след рекорд, медиите говорят за исторически бум, пенсионните фондове на американците растат. Но реалните заплати на обикновените работници от десетилетия едва помръдват. Според икономисти това не е съвпадение. Връзката е пряка, измерима и неудобна: голяма част от парите, които борсата създава през последните 35 години, не са нови пари от растяща икономика, а пари, които преди са отивали за заплати.

Изследване от 2019 г., публикувано в авторитетно финансово списание, изчислява, че между 1989 и 2017 г. американските компании създават около 34 трилиона долара ново борсово богатство. Според авторите 54% от ръста на борсата се дължи на преразпределение на доходите от производството — от труда към акционерите. Не на иновации, не на по-висока производителност, не на икономически растеж. А на това, че от общата икономическа баница все по-голямо парче отива за печалби и все по-малко за заплати.

Механизмът е огледален: когато делът на труда в добавената стойност на корпоративния сектор пада, делът на печалбата след данъци расте. А цената на акцията е очакваните бъдещи печалби. Затова в дългосрочен план движението на стойността на акциите идва основно от прехвърляне на богатство от труда към капитала.

Златните години на работника — скромни години за борсата

Изследването отговаря и на обратния въпрос. Следвоенната история на САЩ се дели на две епохи. Между 1952 и 1988 г. — ерата на силните профсъюзи, растящите реални заплати и американската мечта с един доход за цяло семейство — борсата създава по-малко от половината богатство на следващия период. Но тогава двигателят е истинският: икономическият растеж, а не преразпределението.

С други думи, когато работниците получават растящ дял от баницата, борсата расте по-скромно, но честно — заедно с икономиката. Когато делът на труда тръгва надолу след 80-те години, борсата се откъсва от реалната икономика и полита. Авторите наричат това разширяваща се пропаст между пазара и икономиката, която го храни.

Не е само Америка

Скептикът може да каже, че едно изследване не е доказателство. Но то не е само. През 2022 г. друго изследване проследява борсите на 17 развити икономики от 1870 г. насам — 146 години данни. Изводът: повече от век пазарната капитализация расте в крак с БВП. После, през 80-те и 90-те, съотношението капитализация/БВП внезапно се утроява и остава високо. Ключовият двигател на този структурен пробив е изместване на печалбите към листнатите на борсата компании — техният дял и в БВП, и в общия капиталов доход се удвоява до най-високото ниво за целия период.

Има и трето парче от пъзела. През 2023 г. друг анализ показва, че над 40% от реалния ръст на корпоративните печалби в САЩ между 1989 и 2019 г. се обяснява чисто механично с падащите лихви и падащите корпоративни данъци. А спадът на безрисковите лихви сам по себе си обяснява цялото разширяване на съотношението цена/печалба. Тоест не просто пазарни сили, а конкретни политики в полза на капитала: по-ниски данъци върху печалбата и по-евтино финансиране.

Какво означава това за вас

Първо: когато чуете, че борсата чупи рекорди, това вече не е синоним на икономиката върви добре. През последните десетилетия двете са се разкачили — а разликата между тях е, най-грубо казано, делът на заплатите.

Второ: ето я неудобната аритметика за инвеститорите. Ако икономическият растеж остане бавен, борсата може да повтори успехите си само ако делът на труда падне още. А печалбите вече трудно могат да разчитат на още по-ниски данъци и лихви. Двата допинга на последните 35 години са на изчерпване.

Трето: това обяснява и защо неравенството расте толкова бързо. Акциите не са разпределени поравно — според изчисленията топ 5% от притежателите на акции държат 76% от стойността на целия пазар. Когато богатството се мести от заплати към акции, то се мести от многото към малцината.

Една важна уговорка: тези изследвания са счетоводни декомпозиции и структурни модели, не контролиран експеримент. Те доказват, че ръстът на борсата е обясним с преразпределението към капитала — не че конкретен закон го е причинил. Най-близо до причинно-следствена връзка стига анализът с данъците и лихвите. Но съвпадението на три независими изследвания, три различни методологии и 146 години данни е трудно за пренебрегване.

В крайна сметка отговорът е едновременно прост и смущаващ. 34-те трилиона не са паднали от небето. Голяма част от тях са дошли от там, откъдето идват всички пари в една икономика — от труда на хората. Просто този път не са се върнали при тях.