Анализ на 1678 добре документирани случая, в които деца твърдят, че помнят минал живот, е потърсил повтарящ се модел. В тези разкази детето обикновено се свързва с конкретен починал човек, а изследователите сравняват начина на смъртта с времето между нея и раждането на детето.

Резултатите показват връзка: при по-неочаквана смърт интервалът до предполагаемото ново раждане е по-кратък. При най-ниска степен на неочакваност средният период е около 21 месеца, а при най-висока — приблизително 12 месеца. Разликата е около 40–43%. Като неочаквани случаи са отчитани инциденти, насилие и самоубийство, а като естествени — болест или напреднала възраст.

Проверено е дали резултатът може да се обясни с религиозни убеждения, скорошна загуба в семейството или други социални фактори. Връзката се запазва и е най-силна при семейства, които не вярват в прераждането. Това противоречи на очакването, че подобни разкази ще са по-чести или по-последователни там, където прераждането е част от религиозната култура.

Авторите подчертават, че данните са наблюдателни, а не експериментални, и не доказват прераждане. Не е ясен и механизмът зад зависимостта. Подобни твърдения най-често идват от деца и обикновено избледняват между петата и седмата година. Анализът не решава спора дали става дума за спомени от предишен живот, особености на паметта и семейната среда или друг неясен процес. Той показва само, че в голям набор документирани случаи начинът на смъртта е свързан с времето до раждането на детето.