Преображенското въстание в Одринско е част от общото Илинденско-Преображенское въстание, подготвено от ВМОРО. След като в Битолско започват въстанически действия, революционното движение обхваща и Одринска Тракия. За да организират въстанието, на Петрова нива е свикан конгрес, който изработва план и избира главен щаб с ръководители Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 19 август (стар стил от 6 август, когато се празнува Преображение) бойните действия започват официално. Въстаниците освобождават Царево, Ахтопол и други селища в Странджа, а турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград. Така е обявена Странджанската република – краткотрайно образувание, съществувало малко повече от 20 дни. Въстаническите действия обхващат няколко окръга, като най-много сражения стават в Битолско – 150, с 746 убити четници. В Солунско, Скопско и Одринско също има десетки сражения и жертви. След тежкия натиск на турската армия, на 12 септември Генералният щаб в Битолско издава окръжно писмо за прекратяване на действията. В Западна Тракия въстаническите действия имат по-скоро четнически характер, като четата на Пею Шишманов атакува митницата в Каракулас, а други чети поставят динамит по жп линиите. След един от взривовете на 18 август избухва т.нар. Чобанкьойска афера – турските власти арестуват 33-ма души, четирима са осъдени на смърт, а другите на заточение. Военните действия създават силно напрежение и около 10 000 турски войници са струпани в Ксантийско, което отклонява сили от другите бунтовни области. Странджанската република, наричана още Странджанска комуна или Малкотърновска комуна, е ръководена от анархистични възгледи и представлява опит за свободно общество без султанска власт. Тя просъществува кратко, но остава символ на въстаническия дух.