Осем месеца след обещанията на демократичната общност да излъчи свои кандидати за президент и вицепрезидент чрез вътрешни избори, резултатът е нулев. Единствената смислена кандидатура – тази на Гюров – не иска да бъде издигната по партийна линия, защото партийното издигане би ограничило подкрепата до 10–15%, а позицията му на служебен премиер и успешният му имидж в ТикТок му носят повече гласове. Забавянето не е проблем, тъй като демократичните гласове са мобилизирани, но въпросът е дали ще стигнат до балотаж. ГЕРБ също може да подкрепи Гюров, но рискува да загуби свои избиратели, както вече стана след коалицията с ПП–ДБ. Управляващата партия бързо обяви подкрепата си за Радев и сега изгражда местни структури, възползвайки се от властта и ресурсите си. Очаква се на местните избори хората вече да са отрезвели и да дадат оценка. Борисов издига нови кадри на ГЕРБ, които да се борят за кметове, но мълчи за президентските избори и не води активна опозиционна политика. ДПС и Възраждане се опитват да запазят позиции, а атаките срещу Пеевски може да му донесат допълнителна подкрепа. Вторият тур на президентските избори ще покаже кой е истинската алтернатива и какво ще е бъдещето след Радев.