Кузман Илиев смята, че президентските избори са важни символично, особено за утвърждаването на Румен Радев в публичното пространство, но го притеснява липсата на реална конкуренция. Според него, когато опозицията се прибере и се сниши, демокрацията отслабва. Той отбелязва, че партията му „България може“ няма да подкрепи конкретен кандидат, а самият той няма да участва, защото не отговаря на условията за възраст. Според него в момента президентската институция функционално е безгласна буква, но победата на Радев е важна като заявка. Илиев критикува управленската програма на правителството – тя е добре написана, но без задълбочени стратегически решения. Той определя профила на „Прогресивна България“ като нереформаторски и вижда в коалицията различни групи по интереси, свързани с олигарси. Икономическият анализатор смята, че хората са обеднели заради свръхкредитирането и влизането в еврозоната, а надеждите им към Радев не са оправдани, защото вместо реални мерки се наблюдава пиар и опит за контрол върху олигархията, а не борба с нея. По отношение на минималната работна заплата той определя новата формула като дребна крачка, но отбелязва, че тя трябва да отчита секторните и регионалните различия. Според него по-важно е как да се увеличи производството и реалните доходи. Илиев свързва голямата сива икономика с политизирането на българската икономика и изземването на 45% от произведения продукт, като я определя като начин за оцеляване на хората.