Проф. Михаил Константинов, директор на „Електорални анализи и прогнози“ в „Галъп Интернешънъл Болкан“ и бивш член на Централната избирателна комисия, заяви, че на президентски избори гласове не се купуват и не се продават. Според него личният му опит от 35–36 години в изборния процес показва, че търговията с гласове не е характерна за президентския вот. Коментарът идва на фона на данните на МВР за подготовката за изборите на 25 октомври: до 13 октомври са постъпили 34 сигнала за нарушения на изборното законодателство, 31 от които за купуване на гласове; образувани са четири досъдебни производства – едно бързо и три по общия ред. От 28 септември полицията е провела 119 специализирани операции, съставени са 373 предупредителни протокола, а действията се координират с ДАНС и прокуратурата.

Константинов смята, че най-голям риск от купуване на гласове има при местните избори, а също и при парламентарните. Причината е, че при избор на кмет или общински съветници сравнително малък брой гласове може да промени резултата. На европейски избори интересът към купуване на гласове е по-слаб, тъй като резултатът се възприема като по-малко значим от местните решения. Твърдението му е оценка, основана на професионален опит, а не официален извод на изборната администрация или разследващите органи. Данните на МВР сочат сигнали и производства за предполагаеми престъпления срещу политическите права на гражданите, но сами по себе си не доказват извършено купуване на гласове.

Според Константинов доверието в изборите е отслабнало. Много хора не вярват на резултатите, което той свързва с голямото внимание към отделни нарушения и с разпространеното убеждение, че изборите като цяло се фалшифицират. Като пример дава изборите за 36-ото Народно събрание на 13 октомври 1991 г.: 38 партии и коалиции, активност 84% и 2,7% недействителни гласове. Той ги определя като първите свободни и честни след близо 57 години несвободен изборен процес и заявява, че високите стандарти от онзи период трябва да бъдат възстановени.