Вторият тур на президентските избори очерта ново съотношение на силите. Илияна Йотова получава близо 1,1 млн. гласа срещу около 750 хил. за Андрей Гюров. Йотова удвоява резултата си от първия тур, а Гюров го увеличава с две трети. Значителна част от ръста и при двамата идва от избиратели извън техните партийни ядра. Поне половината от увеличението на Йотова е от други партии и реално тя получава около половината от гласовете, дадени за „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април. При Гюров поне половината от ръста също е от извън ПП и ДБ, но резултатът му надхвърля априлския вот за ПП-ДБ. Въпреки условността на данните може да се каже, че управляващите губят трайно подкрепа, докато демократичната опозиция леко разширява електоралната си база.

Основният разлом на вота е геополитически – по оста Русия – Запад. От едната страна са „Прогресивна България“, „Възраждане“, БСП, ВМРО и „Величие“, от другата – ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС. Тази линия на групиране, наричана и от двете страни „сглобка“, нормализира и другите две основни разделения: корупция – антикорупция и ляво – дясно. Когато „сглобка“ обхваща всички политически групирания, тя губи част от стигмата си.

Упреците към Гюров и ПП-ДБ за сглобка с ГЕРБ и ДПС са свързани с корупционния модел. Отказът на Гюров да търси обвързваща подкрепа от тези партии е сред причините за загубата му, но сега оставя на ПП-ДБ свобода да работят с „Прогресивна България“ по избора на ВСС и антикорупционни политики. ПБ може да притиска ПП-ДБ, но също зависи от гласовете на ГЕРБ и ДПС и рискува сама да бъде упрекната в сглобкаджийство.

ПП и ДБ се разделиха още през май по оста ляво – дясно. След вота Асен Василев не застана до Гюров с лидерите на ДБ и подчерта самостоятелен политически и икономически курс на ПП. ДБ е по-близо до ГЕРБ по бюджетни позиции, а ПП вероятно ще критикува ПБ от по-социални позиции, което я доближава до БСП и „Възраждане“.

„Прогресивна България“ запазва двулик идеологически профил – леви очаквания, по-скоро дясна програма и не особено социални първи управленски стъпки. Новият редовен бюджет ще изясни профила ѝ. Партията се опитва да се наложи като народна партия в центъра, чиято легитимност почива на Румен Радев. Ако следва пътя на ГЕРБ, ще трябва да спечели местната власт и да изгради по-професионален управленски екип.

Политическият капитал на Гюров от 750 хил. гласа не бива да се пропилява. Той сам даде заявка за гражданска алтернатива и бъдещо обединение. Възможни са нова партия или хоризонтална непартийна структура. Опитът показва, че новите формации често разширяват електората, но и поглъщат части от стари, след което представителството се свива. Конфедеративното състояние на ПП и ДБ изглежда максимумът за удържане на общия електорат. Нова платформа би трябвало да укрепва мостовете към избиратели на ГЕРБ, извънпарламентарни формации и негласуващи. Наследството от вота не се изчерпва с избора на държавен глава, а отваря възможности за нови групирания и привличане на привърженици.