Президентската кампания в България се развива в познат, но и парадоксален политически сценарий. „Прогресивна България“ е на власт, Илияна Йотова води в надпреварата, а Андрей Гюров я следва. Междувременно „Продължаваме промяната“ и партията на Румен Радев – „Прогресивна България“, изглеждат като две политически семейства, които официално не са роднини, но всички знаят, че са свързани.

Социологическите проучвания очертават устойчива картина: Йотова–Вълчев има преднина от порядъка на 41–50% срещу 22–26% за Гюров–Кандев. Костадин Костадинов и Петър Волгин са трети с около 6–13%. Очакваната активност е около 2,5 милиона души, което прави балотажа почти сигурен. Разликата между първия и втория е около 23 процентни пункта – сериозна преднина, но не и достатъчна, за да се приеме, че всичко е решено.

Парадоксът на тези избори е, че прогресивните са във властта, а промяната е в опозиция, но и едните, и другите твърдят, че представляват бъдещето. Йотова има предимството да е позната. Гюров има трудната задача да обясни защо е новият избор, след като политическата му биография не започва с тази кампания. Той трябва да „продава“ промяна на хора, които вече няколко пъти са купували „промяна“. Още по-интересно е, че Гюров, бил служебен министър при Йотова, трябва да убеждава и избирателите на „Прогресивна България“ да гласуват за него. Това не е просто кампания, а почти семеен спор за наследство.

Йотова води, но дали може да е спокойна? Преднината от около 23 пункта не позволява на втория да каже, че всичко тепърва започва. Гюров ще го каже, защото така се прави политика. Но истината е, че той има много работа, за да продаде промяната. Йотова не трябва да обяснява коя е – трябва само да напомни на хората коя е. Гюров трябва да обясни защо точно той е алтернативата.

ГЕРБ и ДПС гледат отстрани. Това може да изглежда като слабост, но всъщност може да е добре обмислен стратегически ход. За тях президентските избори не са важна битка, още повече че не участват с кандидати, но вотът може да е чудесен инструмент да разберат кой електорат на кого принадлежи, кой се мести, кой се разпада и кой може да бъде привлечен след това. В парламентарните нагласи ГЕРБ е втори с 14,2%, ДПС е с 6,2%, а „Прогресивна България“ е далеч напред с 40,8%. За Борисов и Пеевски е по-интересно не кой ще стане президент, а как ще изглежда електоралната карта след вота, защото догодина предстои битката за местната власт. Така че, докато другите си мерят процентите, ГЕРБ и ДПС могат спокойно да си водят записки.

В момента говорим за социология, а не за изборен резултат. Социолозите показват Йотова първа, Гюров втори, Костадинов трети. Тази структура изглежда достатъчно стабилна, за да се говори за почти сигурен балотаж. Третото място на Костадинов е интересно: около 10% не са достатъчни за балотаж, но са достатъчни, за да бъде фактор на втория тур. Същото важи и за останалите кандидати. На балотажа Йотова ще трябва да убеди хората, че не е продължение на политическия проект на Радев в президентството, но дали ще успее, предстои да видим.

Най-голямата ирония на тези избори е, че и Йотова, и Гюров говорят за бъдещето. Едната страна идва с „Прогресивна България“, другата – с наследството на „Продължаваме промяната“. Едните са прогресивни, другите са променящи – в буквалния смисъл на думата. А избирателят трябва да реши дали това са две различни политически предложения, или две версии на едно и също обещание – на някаква „прогресивна промяна“. И понеже политиката ни е особено талантлива да превръща вчерашните съюзници в днешни опоненти, а утрешните партньори – във вчерашни врагове, на избирателя му остава да следи кой точно от коя страна на „промяната“ стои.