Данните от национално изследване сред 1006 пълнолетни граждани, проведено между 13 и 19 октомври 2026 г. чрез пряко-лични интервюта и онлайн анкета, очертават ясна картина на предстоящия президентски вот. Прогнозата дава категорична преднина на двойката Йотова–Вълчев с 47,3% на първи тур. Гюров–Кандев остават втори с 30,6%, а Костадинов–Волгин — трети с 10,3%. Михайлов–Матеева са с 4,3%, Василев–Манов — с 2,8%, Христанов–Черкезова — с 2,3%, а останалите — под 1%. Очакваната избирателна активност е около 39%, което прави балотажа сигурен. Възможни са колебания от 2–3 процентни пункта, тъй като между 15% и 20% от избирателите решават в последните два дни.

Електоратите на първите две двойки се различават. Около 75% от избирателите на Йотова–Вълчев са гласували за „Прогресивна България“ през април, а останалите са по-разнородни, включително новопривлечени и негласували. При Гюров–Кандев картината е още по-смесена — има избиратели на ГЕРБ, ДПС и „Продължаваме промяната – Демократична България“, която формира ядрото. Костадинов–Волгин привличат разочаровани русофили, очаквали по-категорична позиция от Радев относно Русия. Мажоритарният им потенциал е значително по-висок от партийната подкрепа на „Възраждане“.

При хипотетични предсрочни парламентарни избори „Прогресивна България“ продължава да води, но резултатът ѝ намалява с 2–3 пункта за пореден месец. „Продължаваме промяната“ излиза втора с 10,2%, ГЕРБ е с 9,6%, „Демократична България“ — около 7%, а „Възраждане“ и ДПС са по-надолу. Разместването показва, че „Продължаваме промяната“ привлича отпадащи избиратели от „Прогресивна България“.

Атаките в Черно море политизират обществото и повишават тревожността. 68% смятат, че те са сериозна заплаха за националната сигурност, 15% ги омаловажават, а 17% са неутрални. 43% виждат зад атаките Русия, 28% — Украйна, а 29% не могат да определят. Според анализа България дава ясен отговор последна, докато европейските институции и партньорските разузнавателни служби вече са го направили.

Доверието в правителството е в низходящ тренд, макар да изглежда, че достига плато. 41% декларират недоверие срещу 36% доверие, а нетният рейтинг пада с около 4 пункта спрямо предходния месец. При лидерите Румен Радев е с практически изравнени доверие и недоверие. Асен Василев бележи ръст на доверието. Костадин Костадинов е с 16% доверие и 70% недоверие. Борисов е с 12% доверие и 79% недоверие. Ивайло Мирчев — 11% на 64%, Божидар Божанов — 10% на 64%, Канев — 8% на 58%, Пеевски — 6% на 91%.

Доверието в Народното събрание също се влошава: 18% имат доверие, а недоверието расте от 58% през септември до 64% през октомври. Кабинетът и парламентът получават обща негативна оценка, до голяма степен заради икономическите резултати и цените. Заплахите за сигурността се превръщат в постоянен фон на напрежение, който формира нагласите и ще влияе върху посоката на вота, особено през геополитическото разделение в кампанията.