Очаква се избирателната активност на предстоящите президентски избори да бъде между 35 и 36%. Според социолога Петко Петков ниското участие е по-големият социологически въпрос преди вота, отколкото самото съотношение между кандидатите. По неговите думи, колкото по-малка е активността, толкова по-бързо разликите могат да се стопят или увеличат в една или друга посока.

Последно национално представително проучване сред 987 души, проведено между 26 септември и 6 октомври чрез пряко стандартизирано интервю с таблети, показва, че двойката Илияна Йотова – Кирил Вълчев води с малко над 20 на сто спрямо Андрей Гюров и Георги Кандев. Проучването е финансирано със собствени средства.

Сред причините за очакваната ниска активност Петков откроява качеството на кандидатите и изцяло машинното гласуване, което може да отдръпне част от избирателите. Допълнителен фактор е, че президентският вот за първи път се провежда самостоятелно, а не заедно с местни или парламентарни избори, както и понякога с референдум.

Първият тур е насрочен за 25 октомври. Според социолога ниската активност може да създаде неизвестни както в изборната нощ, така и при евентуален балотаж.

Сред твърдо решилите да гласуват 52% определят личността на кандидата като най-важния фактор при избора. Близо 16% посочват геополитическата ориентация. Това показва очакване президентската институция да има роля и в международните отношения. Затова предизборните дебати са важни, тъй като дават възможност на избирателите да се ориентират в позициите на кандидатите.

Петков коментира и поведението на избирателите на ГЕРБ и ДПС. Според него голяма част от тях вероятно няма да гласуват на първия тур, тъй като партийните лидери до момента не са дали сигнал за подкрепа на конкретна кандидатура. На балотаж би било интересно дали тези избиратели биха подкрепили една или друга кандидатура.