Президентската надпревара започва при много по-ниска избирателна активност от парламентарните избори през април. Ако тогава до урните отидоха малко над половината избиратели, сега прогнозите са за около 35–38%. Това прави втория тур почти сигурен, но променя сметките за това кой печели и кой губи от по-малката мобилизация.

Според текущите оценки кандидат-президентската двойка на Илияна Йотова и Кирил Вълчев има малко над 1,1 млн. потенциални гласа, което е с около 335 хил. по-малко от вота за водещата политическа сила на парламентарния вот. Андрей Гюров и Георги Кандев са с около 650 хил. гласа – с близо 240 хил. повече от резултата на ПП-ДБ през април. Костадин Костадинов и Петър Волгин са с около 250 хил., което е с над 110 хил. повече от парламентарното представяне на Възраждане. Тези числа са ориентировъчни и могат да се променят до изборния ден.

Ключов фактор е колебливата армия от около 750 хил. души, които смятат да гласуват, но още не са напълно сигурни. Половината от тях – над 370 хил. – изобщо не са избрали кандидат, а останалите допускат промяна на първоначалното си решение. Това създава огромен резерв за кампанията. Всяка двойка ще се бори да запази вече привлечените си гласове и да спечели дял от нерешените. Възможен е и външен резерв от негласуващи, част от които може да се мобилизира в последния момент.

При още по-ниска активност предимство имат кандидатите с по-твърди електорални ядра. Йотова остава с най-голямо ядро, но то изглежда най-застрашено от свиване – тя вече е с близо една четвърт по-малко гласове от тези, които получи Румен Радев на парламентарния вот. ПП-ДБ и Възраждане не губят толкова тежест при ниска активност, а Възраждане дори може да си върне част от избирателите, изгубени към водещата сила през април. По-висока активност би могла да дойде както от мобилизация на поддръжниците на новото статукво, така и от избиратели, които не искат цялата власт в едни ръце и търсят алтернатива.

Сред основните причини за несигурния вот са разочарованието от политиците и липсата на безспорен кандидат. В кампанията влияят още крехката подкрепа за управлението на Радев, неовладяната инфлация, очакванията за стабилност в поляризираната геополитическа обстановка и случаят с помилването на наркотрафикант, свързан с вицепрезидентския мандат на Йотова. Отделен фактор са около 430 хил. избиратели на ГЕРБ, които нямат собствен кандидат и вероятно голяма част от тях няма да гласуват на първи тур. От тях около 65 хил. клонят към Гюров и Кандев, два пъти по-малко – към Йотова и Вълчев, и едва около 10 хил. – към Костадинов и Волгин.

За да стане битката на балотажа реалистична, подкрепата за Йотова трябва да падне под 1 млн., а тази за Гюров да нарасне поне до 800 хил. Ако разликата между тях се свие до около 200 хил. гласа, вторият може да има реален шанс да излезе първи на втория тур. Ако Костадинов достигне 300–400 хил. гласа, неговият електорат може да се превърне в сериозен резерв за Йотова на балотажа. Така динамиката между първите трима в кампанията за първия тур ще определи дали ще има сериозна интрига на втория.