Президентските избори на 25 октомври ще бъдат решени не само от традиционните фактори, а и от предизборните дебати и мобилизацията на периферните избиратели. В надпреварата участват рекордните 28 кандидатпрезидентски двойки, но основната интрига се очаква да остане около вече очерталите се водещи кандидати.

Кампанията е започнала много по-рано от официалния едномесечен срок, като активност е имало още през летните месеци. Според социолог част от кандидатурите нямат реални шансове за значим резултат.

Очаква се кампанията да включва и негативни послания, но водещите кандидати вероятно ще избягват най-острите атаки, които могат да бъдат отправяни от политическите им формации и поддръжници. Особено значение ще имат предизборните дебати – както директните сблъсъци между кандидатите за президент, така и евентуалните отделни дебати между кандидатите за вицепрезидент.

Ключов фактор ще бъде и поведението на избирателите на ГЕРБ, след като партията не издигна собствен кандидат за президент. Все още не е ясно дали формацията ще подкрепи официално определена кандидатпрезидентска двойка, или ще остави членовете и симпатизантите си сами да направят своя избор.

Според социологическите оценки изборът трудно ще приключи още на първи тур. За победа на първи тур са нужни повече от половината действителни гласове при условие, че в гласуването са участвали повече от половината избиратели. Ако това не се случи, на втори тур отиват двамата кандидати с най-много гласове. Народното събрание насрочи изборите за 25 октомври, а при необходимост балотажът се провежда в седемдневен срок.

За разлика от изборите през 2021 г., този вот няма да се провежда едновременно с парламентарни избори. Липсата на вот „2 в 1“ може да се отрази на избирателната активност. Решаващи ще бъдат както мобилизацията на периферните избиратели, така и поведението на хората, които все още не са избрали кандидат.