Политологът Милен Желев оценява частично промяна в оценката си за кампанията след дебата между Илияна Йотова и Андрей Гюров. Според него за първи път е имало съдържателен разговор по важни теми, но форматът е бил крайно недостатъчен. Дебат между основните опоненти е трябвало да се състои още преди първия тур, а на балотажа темите да бъдат доразвити. Липсвали са и екипи от фактчекъри, както е практика в развитите демокрации; обществената телевизия е можела да поеме тази задача. Вместо това зрителите са видели един водещ, едно студио и един късен сблъсък.

Желев отбелязва, че рекордните 27 кандидат-президентски двойки се дължат на законова пролука, която позволява на кандидати с малко подписи да получат публичност и субсидия от 20 хиляди евро. Според него е можело да има няколко дебата, а липсата им е резултат от нежелание на кандидатите. Йотова е отказала дебат с Гюров преди първия тур, а кандидатът за вицепрезидент на Гюров – Георги Кандев, също е отказал дебат. По думите му в този случай няма невинни, защото кандидатите са дължали този разговор на обществото.

По темата за войната Русия – Украйна и сигурността в Черно море политологът смята, че последиците ще станат видими веднага след встъпването на новия президент. И двамата кандидати са избягвали темата в кампанията, а в дебата тя е засегната бегло. Според него дори два часа не биха стигнали за всеобхватната тема. В дебата са се опитали да вместят още икономика, национална сигурност и отношенията със Северна Македония, които също са били неглижирани.

Балотажът неизбежно се превръща и в оценка на политическото наследство на Румен Радев. Йотова е негласният кандидат на „Прогресивна България“; нейна победа би бетонирала пълното мнозинство на управляващите и би продължила четиригодишния им хоризонт. Победа на Гюров би била прочетена като спад на доверието към управляващите и би мотивирала опозицията за протести, включително през отоплителния сезон, с цел преждевременно сваляне на мнозинството. Желев припомня, че България вече е имала както президент и управляващи от една партия – ГЕРБ и Плевнелиев, така и президент, който опонира на властта.

Според него независима президентска кандидатура е по-скоро нереалистична. Кандидатите използват инициативни комитети и надпартийна реторика, но вторият тур показва, че без подкрепата на основни политически формации държавен глава не може да бъде избран. Дебатът не е поправил и друга слабост – не са обсъдени реалните правомощия на президента: указ, референдум и право на вето. Политологът подчертава, че държавният глава има широк периметър на действие, особено във външната политика и националната сигурност, ако знае как да го използва.

По отношение на негласуващите Желев не очаква те да припознаят своя кандидат. Квадратчето „Не подкрепям никого“ ще остане популярно. Той призовава гражданите да не проявяват апатия и дори да не намират своя кандидат, да отидат до урната и да отбележат „Не подкрепям никого“, защото това е израз на гражданска ангажираност и сигнал към бъдещите кандидати.