Геополитическото разделение се очертава като една от най-видимите линии на президентските избори. От едната страна са суверенитетът и националният интерес, от другата – ЕС, НАТО и подкрепата за Украйна. Първите обвиняват вторите, че обслужват Брюксел, а вторите – че обслужват Москва. Войната в Украйна промени старото разделение „русофили-русофоби“. Вече не става дума за историческо отношение към Русия, а за конкретни решения: агресор ли е Русия, трябва ли Украйна да бъде подкрепяна и санкциите да продължат. Още по-важно е къде е мястото на България в новата отбранителна политика на ЕС и как страната вижда сигурността си като черноморска държава, когато войната е отсреща, руски дронове навлизат във въздушното пространство, а НАТО укрепва източния си фланг.

НАТО определя Русия като „най-значимата и пряка заплаха“ за съюзниците заради войната срещу Украйна и хибридните ѝ действия – саботажи, кибератаки, дезинформация и политическа намеса. Българското общество обаче остава разделено. Проучване от 2025 г. показва 37% предпочитание към съюз с ЕС и НАТО при хипотетично ново глобално разделение, 11% към Русия и Беларус, а 36% избират неутралитет. Тези 36% са голямата сива зона на вота. За част от тях ще се конкурират настоящият президент и кандидат Илияна Йотова и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов – умерен и радикален вариант за мир по руски образец. Към тях трябва да се обърне и Андрей Гюров, ако иска да излезе извън електората на ПП и ДБ.

Гюров настоява България да бъде предвидим партньор в ЕС и НАТО и да следва общата европейска санкционна политика към Русия. Йотова казва, че войната няма военно решение, настоява за преговори и защитава правото на България да има различна позиция вътре в ЕС. Костадинов вече открито заявява, че според него България няма място в НАТО.

Мажоритарният характер на президентския вот прави геополитиката особено важна. На първия тур кандидатите се състезават и помежду си за близки избиратели, а на втория трябва да привлекат избирателите на отпадналите. Тогава предпочитанията „Русия или Западът“ могат да се окажат по-силни от партийната принадлежност. Но избори не се печелят само с послания. Зад кандидатите стоят партийни структури, които трябва да произведат гласове. Най-голямата и организирана от тях доскоро беше ГЕРБ. Сега мнозина от ГЕРБ, включително кметове, бързо се преориентират към управляващата „Прогресивна България“. Самата ПБ обаче не е партия, тепърва се изграждат структури. Близо 1,445 млн. избиратели на парламентарните избори на 19 април до голяма степен повтарят вота за Радев за втория президентски мандат, когато спечели почти 1,540 млн. Въпреки декларираната подкрепа за Йотова, гласовете за Радев няма да се прелеят автоматично.

Решението на ГЕРБ да не издигне собствен кандидат не я вади от президентската битка. Напротив – оставя ѝ възможността да се превърне във фактор, който ще реши накъде ще тръгне вотът на втория тур. За част от партийния актив участието в ГЕРБ беше свързано с келепира от властта, а загубата ѝ вече разхлабва лоялността. Но за друга част Гюров е най-близкият кандидат в идеологически и геополитически план.

При евентуален балотаж между Йотова и Гюров геополитическото разделение ще постави двамата пред различни задачи. За Йотова резервът е сред гласувалите за Костадинов-Волгин, Сидеров-Велков и останалите кандидати с по-радикални позиции срещу подкрепата за Украйна и политиката на НАТО. За да ги привлече, тя ще трябва поне реторично да скъси дистанцията с тях. Въпросът е колко надясно може да отиде, без да загуби умерените избиратели. Пред Гюров дилемата е друга. Неговият резерв е сред проевропейските избиратели извън ПП и ДБ и сред останалия електорат на ГЕРБ. Там няма нужда от по-твърд евроатлантически тон, защото принадлежността към ЕС и НАТО до голяма степен е общ знаменател. По-трудната задача е да го превърне в глас за кандидат, издигнат от политически противници на ГЕРБ.

Евентуалният втори тур ще провери не само коя от двете представи за мястото на България в Европа събира повече подкрепа. Ще покаже и кое тежи повече пред урната – геополитическият избор или партийната принадлежност. Народният театър е на това място повече от век, неделното хоро пред него – от няколко години. Те не си пречат по природа. Някой просто ги постави от двете страни на една измислена червена линия. Също като националния интерес и Европа.