Президентската кампания остави усещане за недостиг на съдържателен политически разговор, който беше компенсиран само частично от дебата между Илияна Йотова и Андрей Гюров преди балотажа. Според политологичната оценка форматът е бил недостатъчен: основният сблъсък е трябвало да се състои още преди първия тур, а липсата на фактчекъри и на по-широки дебати е ограничила възможността избирателите да чуят ясни позиции по ключови теми.

Отбелязва се, че рекордните 27 кандидат-президентски двойки вероятно са резултат от законова пролука и апетита за субсидия, което е позволило на част от кандидатите да участват без реални шансове. Не са се състояли и важни дебати, включително между кандидатите за вицепрезидент, като за отказа от участие отговорност носят и двете основни двойки.

Темите за войната Русия – Украйна, сигурността в Черно море, отношенията със Северна Македония и икономиката са били засегнати бегло или умишлено избегнати. Дебатът не е изяснил и реалните правомощия на президента – ветото, указите, референдумите и възможностите за влияние във външната политика и националната сигурност.

Балотажът се разглежда и като оценка за политическото наследство на Румен Радев и за управляващото мнозинство. Победа на Йотова би затвърдила позициите на управляващите, докато избор на Гюров би бил знак за спад на доверието и възможност за по-силна опозиционна мобилизация. Независима кандидатура без подкрепата на основни партии се определя като нереалистична.

Накрая се акцентира върху гражданската ангажираност: дори при липса на предпочитан кандидат избирателите трябва да гласуват, включително с опцията „Не подкрепям никого“, защото пасивността отслабва демокрацията и не изпраща ясен сигнал към бъдещите кандидати.