Трима политици, един въпрос: има ли път към мир?

В украинското публично пространство отново се заговори за преговори с Русия като възможен изход от войната. Тласък на дебата дадоха трима известни политици, всеки от които постави акцента върху различна страна на проблема.

Депутатът Алексей Гончаренко от „Европейска солидарност" заяви в социалните мрежи, че страната губи войната, губи огромно количество хора и няма собствени средства дори за функционирането на държавата. Той предложи с Москва да се обсъдят неутралният статут на Украйна и отказът от членство в НАТО, частично снемане на санкциите, статутът на руския език и на църквата, както и бъдещето на Донбас. Според него е абсурд цялата страна да измре заради членството в Алианса. Думите му бързо бяха подхванати от руските държавни медии като знак, че Киев започва да отстъпва.

Паралелно ръководителят на парламентарната финансова комисия Даниил Гетманцев от „Слуга на народа" написа, че активизирането на преговорите и постигането на мир трябва да стане главен приоритет, а окончателните условия за споразумение да бъдат гласувани на референдум. Кметът на Харков Игор Терехов също се обяви против войната, но подчерта, че мирът трябва да стъпва на способността на Украйна да се защитава и на конкретни гаранции от международните партньори.

Властта отговаря: не бива да се огъваме

Президентът Володимир Зеленски напомни, че единството на страната зависи в голяма степен от отговорността на избраните политици. „Не трябва да се сее паника. Колкото и да ни е тежко, не бива да се огъваме пред Путин и Русия, защото в такъв случай те ще съсипят Украйна", заяви той.

Междувременно парламентарната фракция на „Европейска солидарност" изключи Гончаренко от състава си, изтъквайки, че позицията му се разминава с идеологическите принципи на партията. Беше направено обаче и признанието, че определени компромиси могат да станат част от процеса за завършване на войната.

Политологът Алексей Гаран призовава да се правят разлики между изявленията на тримата. Според него задава се тежка зима, хората са уморени от войната, а за преговори днес говорят всички - както украинските власти, така и президентът на САЩ Доналд Тръмп. Той допуска, че някои политици избързват, надявайки се да натрупат точки в навечерието на евентуални бъдещи избори, но не изключва и версията за проверка на обществените реакции. Изпълнителният директор на Киевския международен социологически институт Антон Грушецки определя тези изявления като част от електорална стратегия - опит на политиците да не пропуснат началото на предизборната кампания.

Какво иска обществото?

Актуалните допитвания от средата на септември показват, че украинците не подкрепят мир на всяка цена. 75 процента допускат преговори с Русия като инструмент за завършване на войната, а 21 на сто са против. Изследователите обаче уточняват, че въпросът е бил само за преговорите като факт, не за готовността за отстъпки.

69 процента поддържат незабавно прекратяване на огъня по сегашната фронтова линия, но само при условие, че Украйна юридически не признае окупираните територии за руски, продължи да укрепва армията и запази курса към ЕС и НАТО. 62 на сто са готови да търпят войната толкова, колкото се наложи, а 79 процента вярват в победата - макар делът на безусловно вярващите да е спаднал от 60 на 47 процента спрямо края на юли.

Според Грушецки изявленията на отделни политици не отразяват позицията на мнозинството. Поддръжниците на капитулацията са малцинство - около 20 процента. Настроенията са по-скоро прагматични: хората са готови да обсъждат сложни компромиси, но не и капитулация. Социологът смята още, че политиците често оценяват невярно обществените нагласи.

Стената от другата страна

Експертите посочват, че основната слабост на плана на Гончаренко е позицията на Москва. Руските власти отхвърлят предложените „хиляди малки договорености" - отделни споразумения за сигурността по море, за енергетиката и инфраструктурата, както и постепенното локализиране на бойните действия само в Донбас под гаранциите на трети страни. Игор Чаленко, ръководител на Центъра за анализи и стратегии в Киев, заявява, че липсата на готовност за преговори от страна на Русия е фундаментален факт, и припомня, че самият Гончаренко признава - Москва засега не е настроена за реален диалог.

Гаран обръща внимание, че настоящата позиция на Киев вече предвижда болезнени отстъпки и че става дума за замразяване на конфликта, тоест за колосален компромис. По думите му повечето украинци биха разгледали подобен сценарий, но не и извеждане на войските от Донбас или признаване на окупираните територии за руски. Според него подобни инициативи само укрепват увереността на Кремъл, че може да засили натиска. „Проблемът не е в преговорите и компромисите, а в това, че Путин разчита да ни пречупи с тежка зима. А изявленията на Гончаренко и другите политици само го подтикват към мисълта: „Трябва да засилим натиска", казва експертът.