Председателят на Българската асоциация на експертите по предотвратяване на финансови престъпления Радомир Дуков твърди, че над 10 000 физически и юридически лица у нас могат да бъдат използвани за транзакции на средства в схеми за изпиране на пари. Уточнението е съществено: става дума за неофициална експертна оценка, а не за официално установен брой участници в престъпни схеми.

Изпиране на пари като услуга

Описаният модел е известен като Money Laundering as a Service – изпиране на пари като услуга. При него престъпните мрежи не изграждат собствена инфраструктура, а разчитат на вече съществуващи дружества, банкови сметки и подставени лица, които формално изглеждат като законни участници във финансови операции. Така движението на средствата се разпределя между множество лица и фирми, което прикрива действителния произход на парите и затруднява проследяването им до реалния получател.

Очаквано изваждане от сивия списък

Темата идва в момент, когато България очаква решение за излизане от списъка на юрисдикциите под засилено наблюдение на FATF. Според експерта страната ни, заедно с Монако и Кот д'Ивоар, се очаква да бъде официално извадена от списъка на 30 октомври след пленарната сесия на организацията в Париж.

Това обаче не означава, че проблемите с прането на пари са решени. По думите на Дуков не бива да се очаква, че след изваждането някой ще обяви проблема за приключен.

Попадането в списъка през 2023 г. вече даде своите последствия – българските граждани и бизнес бяха третирани като по-високорискови, което водеше до допълнителни проверки, забавяне на транзакции и затруднения при откриване на банкови сметки в чужбина. Излизането от списъка би могло да намали този натиск и да улесни международните финансови операции на български компании, но няма автоматично да реши проблема с финансовите престъпления.

580 дела, но само 18 осъдени

Един от основните проблеми е разликата между започнатите производства и реалните резултати. През миналата година в България са били наблюдавани и водени около 580 дела за изпиране на пари, а осъдените лица са едва 18.

Именно ефективността на правоохранителните и съдебните институции е от ключово значение за оценката на FATF. Организацията не оценява единствено дали държавата е приела необходимите закони и правила – важен е и практическият резултат: разследвания, присъди и конфискация на незаконно придобити активи.

1,8 млрд. евро съмнителни операции срещу 17 млн. евро блокирани

Мащабът на проблема се вижда и от данните за установените съмнителни операции. Чрез анализ на касови транзакции над 15 000 евро са установени и предадени на правоохранителните органи операции за около 1,8 млрд. евро.

В същото време за цялата минала година са били блокирани едва 17 млн. евро въз основа на сигналите от задължените лица. Разликата между двете стойности очертава един от основните проблеми пред системата – откриването на съмнителни операции не води непременно до ефективно замразяване или конфискация на средствата.

Банките подават най-много сигнали, останалите – малко

Основната част от сигналите за съмнителни операции към ДАНС идват от банковия сектор. В България има малко над 20 банки, които са сред най-активните участници в системата за предотвратяване на финансови престъпления.

Съвсем различна е картината извън банковия сектор, където попадат около 100 000 задължени лица – брокери на недвижими имоти, нотариуси, счетоводители и други професионалисти. Според експерта този сектор подава сравнително малко сигнали. Една от причините е страхът на по-малките компании и професионалисти, че подаването на сигнал може да доведе до проверки или до загуба на важни клиенти.

Какво се променя с новите правила на ЕС

Предстоящите европейски правила срещу прането на пари ще поставят допълнителни изисквания към българските институции. Новият пакет на ЕС, който започва да се прилага през 2027 г., ще наложи сериозни промени, включително по отношение на информацията за действителните собственици на компаниите.

По-големи отговорности ще има и Търговският регистър – както при проверката на данните за действителните собственици, така и при контрола върху информацията, която компаниите предоставят.

Най-голямото предизвикателство остава ефективността

България е постигнала напредък по отношение на законодателството и регулаторната рамка, но остава сериозният въпрос дали институциите могат да постигнат достатъчно резултати на практика. Това означава повече ефективни разследвания, по-добър контрол извън банковия сектор и по-голяма способност за проследяване и конфискация на незаконни средства.

Затова очакваното излизане от сивия списък на FATF ще бъде важна стъпка за България, но няма да сложи край на проблемите. На фона на оценката за над 10 000 физически и юридически лица, използвани за транзакции на средства, и на огромната разлика между установените съмнителни операции и реално блокираните средства, битката с прането на пари остава сериозно предизвикателство за българските институции.