Пражката пролет обхваща периода от януари до август 1968 година, когато в Чехословакия се провеждат реформи, целящи изграждането на „социализъм с човешко лице“. Александър Дубчек, новият лидер на Комунистическата партия, се радва на широка народна подкрепа, включително от работническата класа. Реформите обаче са възприети от Съветския съюз като заплаха за хегемонията му в Източния блок. Чехословакия е стратегическа отбранителна линия, а евентуалното ѝ отклонение на Запад е неприемливо в условията на Студената война. След неуспешни преговори, на 20 август 1968 г. войски от пет страни на Варшавския договор, включително и България, нахлуват в страната в операция „Дунав“. България изпраща танкова бригада, а над 100 души загиват. Дубчек е заловен и принуден да подпише протокол, признаващ инвазията. Западът само осъжда вербално. Много хора емигрират на Запад, а левичарите по света са разочаровани. Румънският лидер Чаушесково публично осъжда нахлуването. Събитията слагат край на Пражката пролет и затвърждават съветския контрол, но оставят дълга следа в историята.