Какво предвижда предложението

Комисията за регулиране на съобщенията предлага всеки адресируем обект в България да получи собствен пощенски код, съставен от осем символа. Досегашният четирицифрен код се запазва изцяло, а към него се добавят още четири буквено-цифрени знака, които индивидуализират конкретния имот или самостоятелен обект.

Първите четири цифри остават свързани с пощенския код на населеното място или района, а допълнителните четири знака описват точното място. За сградата на Националния дворец на културата в София например е посочен кодът 1463 4МСА.

Как се генерира последната част

Последните четири знака ще се формират чрез математическа формула. Предвижда се да се използват букви от българската азбука, които визуално съвпадат със символи от латиницата – практика, позната от регистрационните номера на автомобилите. Според регулатора комбинациите са над седем милиарда, което означава, че моделът има достатъчен капацитет да обхване всички адреси в страната.

Проверка и национален регистър

Новият код ще може да се проверява чрез адрес, кадастрален номер или географски координати. Предвижда се всички комбинации да бъдат включени в специален Национален регистър на пощенските кодове.

Според председателя на КРС инж. Иван Димитров четирите буквено-цифрени символа съдържат всичко необходимо, за да се опише точката за достъп на съответния куриер или пощенски оператор. По думите му към кода ще бъдат свързани и GPS координати, които да насочват доставчика до точното място.

От регулатора очакват промяната да подобри адресирането, обработката и маршрутизирането на пощенските и куриерските пратки.

Личните документи остават непроменени

Въвеждането на новия код няма да изисква подмяна на лични карти, паспорти или други лични документи. От КРС подчертават, че системата не е предназначена за събиране и обработване на лични данни, а единствено за организиране на доставките до конкретна точка.

Кога може да влезе в сила

Предложението все още не е окончателно. Открито е обществено обсъждане, което продължава до 16 октомври 2026 г. След това комисията трябва да оцени постъпилите становища. Очаква се правилата да бъдат приети от Министерския съвет и да влязат в сила в началото на 2027 г.