Преди 9 септември 1944 г. почивката в България е била въпрос на престиж и стил, често по лекарско предписание. Летният отдих не е масово явление, а привилегия на градската буржоазия, интелектуалците и царския елит. В морските курорти като Варна, обявена за курорт през 1921 г., се строят модерни Морски бани с разделение по пол. Около Морската градина изникват вили в стил сецесион, а забавленията включват разходки, духови оркестри и вечери в ресторанти като „Монастиря“. Несебър и Созопол привличат художници и писатели с тишина и автентичност. В планините Чамкория (днес Боровец) е най-луксозният курорт на Балканите, започнал с ловната резиденция на княз Фердинанд. По-бедната софийска интелигенция предпочита излети до Витоша. Балнеотуризмът е много популярен – Вършец, Хисаря, Банкя и Кюстендил са препълнени с бани и санаториуми с виенска архитектура. Цените са високи: билет за влак от София до Варна в трета класа струва 260 лева, нощувка в елитен хотел 80-150 лева, а пълен пансион в скромна квартира 40-60 лева на ден. Цар Борис III е известен със скромност и страст към природата – често е засичан сам по Рила, разговаря с овчари и дори кара влакове. Последното му изкачване е на Мусала на 19 август 1943 г. Етикетът е строг: мъжете носят сака и папионки, дамите – дълги рокли и ръкавици, като тенът се смята за неприличен. Почивката е бавна, романтична и аристократична.