Седмица след опустошителните наводнения в Непал и Тибет спасителните екипи продължават да издирват оцелели. Хората са се превърнали в номера, под които ги търсят. Сред тинята и калта откриват тела, които трудно могат да бъдат идентифицирани.

В Непал официално са потвърдени над 1000 загинали, а близо 4600 души са в неизвестност. В тибетската част жертвите са по-малко – 16 убити и над 500 изчезнали, но данните не са напълно независими.

В долината на река Тришули в Непал са разрушени най-малко 2500 сгради. В Тибет оценките се разминават – според някои непотвърдени данни става дума за около 300 къщи в няколко села, докато официално се съобщава само за ограничен брой сгради в граничния пункт Гиронг.

Достъпът до засегнатите райони в Тибет е строго ограничен за чуждестранни журналисти, а информацията идва предимно от държавните медии. Социалните мрежи в Китай също са под контрол – много от видеоклиповете от наводнението са изтрити. Има съобщения, че на репортери е отказван достъп до бедстващите зони.

Катастрофата насочи вниманието към мащабното хидроенергийно строителство в тибетското плато. Повечето от стотиците изградени или планирани водноелектрически централи в региона са определени като големи или мегапроекти с потенциални рискове от земетресения, свлачища и внезапни наводнения. Макар че пряката връзка между язовирите и настоящото бедствие не е доказана, експерти поставят въпроса за устойчивостта им при екстремни събития.

Учени настояват за по-добра система за ранно предупреждение и трансгранично сътрудничество, тъй като сеизмичните сензори могат да дадат ценни минути на хората по течението. В същото време хуманитарната обстановка в засегнатите райони се влошава – има опасения от епидемии заради струпването на разселени хора и застоялите води.