Д-р Мария Казакова анализира политическата обстановка преди предстоящите президентски избори. Според нея големите партии умишлено забавят обявяването на кандидатите си, защото всеки, който излезе рано, става мишена за бързи атаки и опорочаване. В условията на липса на идеологически различия политическата битка се води основно чрез личното доверие към лидерите. Казакова отбелязва, че партиите търсят не истински лидери, а „храбри страхливци“ – хора, които изглеждат уверени на сцената, но са изцяло зависими от задкулисните брокери на власт. Популизмът ще доминира в кампанията, но вече има и по-живо гражданско общество, което задава нови теми. Балканският популизъм се различава от западноевропейския – у нас е насочен срещу посткомунистическите елити и малцинства, а на Запад – срещу деиндустриализацията, имиграцията и глобализацията. Казакова подчертава, че партийната система в България не просто се ерозира, а се свлича, като пример за това е отпадането на БСП от парламента. Тя критикува Румен Радев, който според нея е типичен популистки лидер – мълчи стратегически, избягва отговорност и защитава руски олигарси. Популизмът вече не е само предизборна тактика, а модел на управление – пример за това е инициативата „Кошница с грижа“. Социалните мрежи засилват популистките послания, но същевременно помагат за организирането на граждански протести. Избирателите могат да разпознаят популизма по липсата на конкретни ангажименти, наличието на много врагове и светкавичните обещания за бързи промени.