Президентските избори в България, насрочени за октомври, се очертават като поредното голямо изпитание за политическата система. Към момента официално обявените кандидати са двама – действащият президент Илияна Йотова и Николай Ненчев, издигнат от БЗНС. Големите партии обаче продължават да изчакват, което според политолога Мария Казакова е симптом на по-дълбока лидерска криза, а не просто политическа предпазливост.

Според Казакова, в условията на липса на отчетливи идеологически различия, конкуренцията се свежда до личното доверие в лидерите. Механизмите за социално издигане обаче минават през компрометиращи похвати, а всеки кандидат знае, че има кратък период преди да бъде атакуван. Партиите са млади, слабо институционализирани и действат по-скоро реактивно. Лидерската криза се задълбочава от високата текучест на кадри, кадровото изчерпване и властта, която реално се държи от олигархични центрове. Партиите търсят „храбри страхливци“ – хора, готови да говорят гордо, но в зависимост от задкулисните брокери.

Популизмът, който противопоставя „народа“ на „елита“, отново ще доминира в кампанията. Има обаче нови моменти – по-живо гражданско общество, избистрящи се послания и назоваване на олигарси. Балканският популизъм се фокусира върху пост-комунистическите елити и малцинствата, докато западният – върху деиндустриализацията и имиграцията. Примерът с Брекзит показва, че гръмките обещания водят до обедняване, а не до възраждане.

Персонализацията на властта е характерна и за България, като след изборите от април 2026 г. вече може да се говори за свличане, а не за ерозия на партийната система. Отпадането на БСП от парламента е основен белег на разпад. Президентската институция, която дава доверие без отговорности, създава лидери от популистки тип като Румен Радев. Той използваше стратегическо мълчание, действаше като опозиция и защитаваше интересите на руската олигархия.

Новите популистки практики навлизат и в управлението – пример за това е инициативата „Кошница с грижа“, която прикрива социалните проблеми с повърхностни мерки. Социалните мрежи имат двояк ефект: разпространяват популизъм, но и позволяват на гражданското общество да се организира. За да разпознаят популизма, избирателите трябва да внимават за лидери, които говорят за много врагове, дават малко конкретни ангажименти и предлагат светкавични решения без процедури.