Кой носи отговорност за указа

Отговорността за помилването принадлежи на този, чийто подпис стои под указа, но самият акт е израз на висша милост, а не ревизия на съдебното решение. Това е основният извод на преподавателя и бивш конституционен съдия проф. Пламен Киров по повод случая с "Петричкия Ескобар".

Според него решението е взето след становища на медицинска комисия и на Комисията по помилванията, като и двете са преценили, че животът на осъдения е застрашен.

"Президентът не може да провежда разследване. Той е обвързан с преценката - най-малкото, защото президентът нито е медик, нито е юрист", посочва конституционалистът.

Поведението след помилването не е основание за вина

Киров подчертава, че последващото поведение на помилвания не може да бъде основание за търсене на вина от вицепрезидента. Към момента на подписването на указа не може да се знае как ще се развие състоянието на даден човек.

"Президентът не може да предположи какви ще бъдат резултатите от едно лечение. Те могат да бъдат благоприятни, могат да бъдат неблагоприятни. Но те настъпват след подписване на указа", обяснява той.

Рискът институтът да спре да се прилага

Конституционалистът предупреждава и за друг риск - атаките около случая да доведат до фактическо ограничаване на конституционното правомощие за помилване.

"Не искам да съм лош пророк, но с това, което се разиграва в момента като атака срещу Илияна Йотова, в крайна сметка ще доведе дотам, че този институт изобщо няма да се прилага", заявява той.

По думите му помилването е необходимо именно в крайни житейски ситуации, когато дори осъден човек е в тежко здравословно състояние. "По-добре да се прибере вкъщи сред своите близки, за да изживее последните си дни и последните си часове, а не в затвора. Това е милостта, която се проявява", казва проф. Киров.

Гаранциите срещу политическо влияние

Той коментира и предстоящите промени в съдебната система, като подчертава, че гаранцията срещу политическо влияние трябва да бъде заложена в Конституцията.

"В Конституцията нито една власт не може да бъде обявена за върховна, нито една власт не може да бъде обявена за абсолютно независима и безконтролна", заключава Киров.