Защо помилването на Огнян Атанасов остава без отговор

Огнян Атанасов, известен като петричкия наркобарон, получи през 2022 г. помилване с указ на Илияна Йотова. Тогава тя обясни решението с категоричното заключение на медицинска комисия, че състоянието му не позволява връщане в затвора – дори днес, по думите ѝ, той не би трябвало да може да стане от инвалидната количка.

Снимка от април 2025 г. обаче показва Атанасов на крака между двама полицаи, които го отвеждат в съда. Самата фотография не отменя диагнозите, но разклаща обяснението. По това време той вече е прекарал два месеца в ареста заради ново обвинение – участие в организирана група за наркотрафик, при чиято акция в автомобил на друг обвиняем са открити близо пет килограма кокаин. Последната публична информация е, че през пролетта съдът го е пуснал под домашен арест. Оттогава няма нито внесен обвинителен акт, нито започнал процес, нито промяна на мярката му. Човекът, чието здраве е било достатъчно тежко, за да му бъдат опростени десет години затвор, отново изчезва от полезрението на държавата – този път зад вратата на собствения си дом.

Историята отвъд границата

В Гърция Атанасов е по-известен, отколкото в България. През 1995 г. е заловен с 2,5 килограма хероин и съдът в Солун го осъжда на доживотен затвор. В съдебната зала той заявява, че е платил, за да получи по-леко наказание. Последва разследване срещу бивш полицейски началник, затворник и адвокат, обвинени, че са му взели 40 милиона драхми за подкупи на съдии. Никой не е наказан.

На втора инстанция доживотната присъда е заменена с 18 години – след документ от полицията, че Атанасов е помогнал за разкриването на три наркомрежи. Затворнически служители удостоверяват и че е съдействал за предотвратяването на бунт. Преместен е в открития затвор Касандра, откъдето през 1998 г. бяга. Четирима служители са обвинени в неизпълнение на задълженията си, но по-късно са оправдани, а останалите проверки приключват без резултат.

Когато най-сетне е предаден на Гърция през 2019 г., Атанасов отново се позовава на здравето си – твърди, че е болен, губи съзнание и не разбира за какво е съден, а защитата му говори за енцефалопатия с амнезия. Съдът отказва да спре делото. Междувременно българските власти периодично го залавят, гръцките периодично го издирват, а той все намира пролука, за да се измъкне.

Непрозрачност по закон

Помилването беше защитено с обстойна проверка, становища от компетентните органи и заключение на седемчленна медицинска комисия. Йотова заяви, че нищо не е скрито и че носи отговорност за подписа си. Публични обаче не са нито медицинската експертиза, нито протоколът на Комисията по помилването, нито конкретните мотиви за решението. Указът не е обнародван в Държавен вестник, но това не е пропуск – законът не го изисква нито за помилването, нито за гражданството, нито за опрощаване на несъбираеми държавни вземания. Така обществото научава кого е помилвала президентската институция само ако случаят бъде огласен от нея – или ако помилваният отново попадне в криминалната хроника.

Къде се къса обяснението

Ключовият въпрос е защо изобщо е било необходимо помилване. Когато указът е подписан, Атанасов вече две години не е в затвора – изпълнението на присъдата му е прекъснато по здравословни причини. Прекъсването го освобождава, докато състоянието му не позволява да изтърпява наказанието, но оставя възможност да бъде върнат при подобрение. Помилването заличава тази възможност и опрощава окончателно оставащите десет години.

Тъкмо тук логиката се разпада. Ако Атанасов е бил толкова тежко и необратимо болен, че и днес не би трябвало да може да стане от инвалидната количка, опасност да се върне в затвора практически не е имало. Ако обаче подобрение е било възможно, защо държавата предварително се е отказала от правото да изпълни остатъка от присъдата? Медицинската комисия може да обясни защо той не е можел да бъде в затвора през 2022 г. Тя не може да отговори защо е трябвало да бъде освободен от присъдата завинаги. Това решение е на Илияна Йотова. Случаят нашумя заради президентската кампания, но предизборната употреба на един факт не го прави по-малко важен. Йотова иска да стане президент след девет години като вицепрезидент. Затова не е достатъчно да каже, че носи отговорност за подписа си – трябва да обясни какво е наложило да бъде положен.

Милостта като политика и като изключение

Помилването трябва да бъде подложено на обществен контрол. Барак Обама съкрати присъдите на 1715 души, повечето осъдени за ненасилствени наркопрестъпления, и помилва напълно 212 души. Това беше предварително обявена политика срещу прекомерните наказания, приложена към цяла категория затворници, а не трудно обяснимо изключение за един човек, и всички имена бяха публично достъпни заедно със съдилищата, присъдите и съдържанието на всяко решение.

В Перу стотици помилвания на наркотрафиканти при президента Алан Гарсия станаха известни като наркопомилванията. Последва разследване на твърдения, че са уреждани срещу пари. Така правото на милост се превръща в подозрение за услуга, когато липсва достатъчно публичност. В случая с Огнян Атанасов важи обратното: колкото по-трудно обяснимо е едно изключение, толкова по-малко институцията може да иска от обществото просто да ѝ повярва.