Преразказ

От 1990 г. досега в България са помилвани около 2400 затворници. По традиция президентите делегират правото на помилване на вицепрезидентите чрез указ. Най-голямата част от помилванията са от първите години на прехода, когато затворите са били препълнени, а правната рамка – нестабилна. Тогава много лишени от свобода са излезли не само с индивидуални помилвания, но и чрез масови политически и криминални амнистии, гласувани от Великото народно събрание. Затова точният брой на личните укази на първия вицепрезидент Атанас Семерджиев остава неясен.

Най-спорната фигура е Ангел Марин, вицепрезидент в двата мандата на Георги Първанов (2002–2012 г.). Според парламентарна комисия той е помилвал 533 души, над 230 от които – осъдени за убийства. Най-малко 13 от помилваните убийци са извършили нови престъпления. Марин е подписвал укази и за 49 души срещу отрицателно становище на Комисията по помилванията.

Маргарита Попова, вицепрезидент при Росен Плевнелиев (2012–2017 г.), рязко обръща политиката: прави процедурата публична и въвежда строги критерии. В първите три години от мандата си тя одобрява едва 13 помилвания от над 1000 разгледани случая.

Илияна Йотова, вицепрезидент в двата мандата на Румен Радев, е помилвала 28 души до началото на 2026 г. Около името ѝ избухва скандал на 11 септември 2026 г. Твърди се, че през декември 2022 г. тя е пуснала 10 години предсрочно наркодилъра Огнян Атанасов, известен като „Петричкия Ескобар“, по здравословни причини. През 2025 г. той е заловен отново – с 5 кг кокаин. От президентството твърдят, че решението е взето по експертно заключение на 7-членна медицинска комисия.

Процедурата по помилване минава през постоянна комисия към Президентството с юристи, психолози, криминолози и медици. Критериите включват изключителни хуманитарни обстоятелства, добро поведение и поправяне, осъзнаване на вината и нисък риск от рецидив.

Българският модел е необичаен, защото помилването се упражнява почти изцяло от вицепрезидент. В ЕС има различни практики: във Франция решава президентът след съгласуване с Министерството на правосъдието; в Германия правомощието е децентрализирано и се използва рядко; във Великобритания формално съществува кралско право на милост по препоръка на министъра на правосъдието, главно при съдебни грешки.