На 11 ноември 1918 г. Полша отбелязва възстановяването на независимостта си след 123 години, в които не съществува като суверенна държава. Датата е свързана с поемането на върховното военно командване от Юзеф Пилсудски и с края на бойните действия на Западния фронт. На същия ден Регентският съвет във Варшава предава на Пилсудски командването на полските военни формирования, а на 14 ноември му прехвърля и останалите си правомощия. Така той се превръща в централна фигура на възраждащата се държава.

Полша изчезва от картата на Европа след три подялби между Русия, Прусия и Австрия. Първата е през 1772 г., следват раздели през 1793 и 1795 г., а последната подялба е договорена на 24 октомври 1795 г. Въпреки загубата на държавност поляците запазват идеята за независимост. Въстанията през XIX век са потушени, а населението е подложено на русификация и германизация. Промяната идва с Първата световна война, когато държавите, разделили полските земи, се оказват във враждуващи лагери или губят войната.

През 1915 г. германски и австро-унгарски войски изтласкват руската армия от голяма част от полските земи. На 5 ноември 1916 г. Германия и Австро-Унгария обявяват създаването на Полско кралство, но проектът е замислен като зависима държава без окончателни граници и без пълна независимост. Юзеф Пилсудски първоначално ръководи полски легиони, воюващи срещу Русия. През 1917 г. той отказва да положи клетва за вярност към императорите на Германия и Австро-Унгария. След кризиса на клетвата е интерниран, а голяма част от легионите е разформирована или поставена под чужд контрол.

Паралелно в Париж през август 1917 г. е създаден Полският национален комитет начело с Роман Дмовски и Игнаци Ян Падеревски. С подкрепата на Антантата във Франция е организирана полска армия под командването на генерал Юзеф Халер, която става един от военните инструменти на полската кауза на Запад. На 8 януари 1918 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън поставя полската независимост сред основните принципи за бъдещото устройство на Европа. В 13-ата точка от програмата му се предвижда независима полска държава с несъмнено полско население, свободен и сигурен достъп до морето и международни гаранции за политическата, икономическата и териториалната ѝ цялост.

Първото официално обявяване на възстановяването на независима Полша е направено от Регентския съвет на 7 октомври 1918 г. На 10 ноември Пилсудски се завръща във Варшава, след като е освободен от затвора в Магдебург. На следващия ден Германия подписва примирието, с което приключват бойните действия на Западния фронт, а Регентският съвет предава на Пилсудски военното ръководство. 11 ноември остава символичната дата на възстановената полска независимост. Реалното изграждане на държавата обаче продължава още години: необходимо е да бъдат обединени земите от трите бивши подялби, да се създадат общи институции и да се определят границите на Втората полска република.