Полша и балтийските държави засилват охраната на ключови обекти от критичната инфраструктура заради опасения от руска провокация. Според правителствени представители и разузнавателни служби от региона, съществува риск Русия да организира операция под „чужд флаг“, използвайки произведени в Украйна дронове. Целта на подобен сценарий би била не само да нанесе материални щети, но и да създаде политическо напрежение между съюзниците в НАТО, като атаката бъде приписана на Киев. Литва първа публично предупреди за тази възможност, а Полша, Латвия и Естония също изразиха тревога. Те предприеха превантивни мерки: в Литва военни подразделения подпомагат полицията в охраната на терминала за втечнен природен газ, петролния терминал, електропреносната връзка с Полша и помпено-акумулиращата водноелектрическа централа „Круонис“. Латвия засили охраната на язовира на река Даугава и подземното газохранилище „Инчукалнс“. Полша, чрез компанията „Орлен“, анализира алтернативни маршрути за внос на газ, а операторът на газопреносната мрежа „Газ-Систем“ работи при повишена бдителност. Полската армия охранява и електропровода към Украйна. В региона беше открит и фалшифициран документ от името на компанията за атомната електроцентрала, което засили подозренията за хибридни действия. Москва отхвърля обвиненията, като говорителят на Кремъл Дмитрий Песков ги нарече „страшни истории“. Според разузнавателни оценки, руснаците може да извършат операция сравнително бързо, ако получат политическо одобрение. Основното притеснение обаче е не толкова физическата вреда, колкото политическият хаос в НАТО, който може да последва от неяснотата около извършителя. Експерти отбелязват, че подобни действия имат за цел да тестват единството на Алианса и да създадат усещане за разпространение на нестабилността отвъд Украйна. Въпреки липсата на доказателства за непосредствена атака, четирите държави приемат заплахата сериозно и се подготвят за всеки сценарий.