Текстът представя политическа оценка на текущата криза и настоява за преосмисляне на причините страната за пореден път да се оказва в тежко положение. Отбелязва се подкрепата за политик, получил доверието на около 750 000 българи, което е представено като знак за възможност за различен политически старт.

Основната теза е, че цялата власт е концентрирана в промосковската посткомунистическа политическа общност, чийто гръбнак е описан като пета колона на Кремъл. Според текста проевропейското и проатлантическото гражданство има много ограничен времеви хоризонт, за да се самоорганизира в нов политически проект - разумен, прагматичен и отворен за широка подкрепа. Прозорецът за подобен проект ще се затваря бързо заради нарастващ апетит за монополна власт и контрол.

Подчертава се нуждата от политическо лидерство с отговорност и ангажимент към националните стратегически интереси, които са застрашени в безпрецедентна след 1989 г. степен. Критикува се продължителното търпение към лидерство на демократичната общност, ориентирано към самокапсулиране, сектантско-фрагментирано участие и дребни лидерски или котерийни интереси.

Активните поколения - хората на 40 и 50 години - трябва да се мобилизират и да излъчат следващо поколение политически лидери. Те ще трябва едновременно да противодействат на отклоняване на българския път на Изток и да освободят държавата от мафиотско-олигархични зависимости, които се засилват при новата монополна власт.

Най-важната задача е новите лидери да убедят критична маса българи в необходимостта от договорена национална стратегия за развитие. Без нея страната рискува по-бързо да попадне в сива буферна зона между Европа и евразийската диктатура и хаос, след което да последва всеобхватна евразийска колонизация. Опасността е определена като все по-реална.