През 2013 година миграцията не беше сериозен проблем за България, а бежанците от Сирия наистина бягаха от война. Тогава изглеждаше възмутително, че не се допускат повече хора. Правителството на Орешарски падна, но ГЕРБ продължи практиката. Така се оформи неизговорен принцип – формално страним от противопоставяния в ЕС, но реално полицията спира мигрантите, а оцелелите плащат на каналджии или умират. Друг принцип е да не допускаме китайски изпълнители до мащабни проекти, дори да са най-добрият вариант.
Театърът около американските самолети-цистерни разкрива още един принцип: на САЩ не се отказва. Купуваме изтребители без обществени поръчки, купуваме бронирани машини. Цистерните си тръгнаха заради визите, но сега се връщат в Безмер. Премиерът Румен Радев първо беше категоричен – няма визи, няма място. После се прикри зад Народното събрание. ГЕРБ и ДПС веднага казаха „да“. Бившият военен министър Запрянов обясняваше, че цистерните били за обучение, но противоречията в думите му са очевидни.
Когато политиците отстъпват от заканите, става дума за искане, на което не можем да откажем. Някога „да“ на американците казваше Борисов, сега – Радев. Партии като „Възраждане“ се изказват против, но остават сами. Българинът иска ползите от Запада, но и достойнство – затова подкрепя десни партии, но избира за президенти евроскептици. Ерата на противопоставяне обаче изисква категоричност. Радев започна да предизвиква недоволство – отказа референдум за еврото, поиска го, когато беше невъзможно, отстъпи за цистерните. Ако продължи така, ще се превърне в поредната разбита надежда.