Кората на плодовете и зеленчуците често отива в боклука, но според специалистите по хранене това невинаги е най-доброто решение. Външните слоеве на много продукти съдържат значителна част от фибрите, витамините и антиоксидантите. Списъкът включва ябълки, киви, праскови, картофи, диня, портокали, банани, грозде, моркови и лук. Това не означава, че всички кори трябва да се ядат сурови или цели. При някои е по-подходящо готвене, печене, мариноване или използване на настъргана кора.

При ябълките беленето може да премахне около половината от общото количество фибри. Кората съдържа и антиоксиданти като кверцетин. При златното киви консумацията с кора може да увеличи приема на фибри с около 50 процента спрямо яденето само на месестата част. Ако мъхестата текстура на зеленото киви е неприятна, кожицата може да се изтрие с чиста кърпа. Кожицата на прасковата също е източник на фибри и антиоксиданти. В нея се съдържа хлорогенова киселина, която се изследва заради антиоксидантните си свойства и възможното влияние върху кръвното налягане и холестерола.

При картофите разликата може да е измерима. Печен картоф с кора съдържа над три пъти повече желязо и около 35 процента повече калий в сравнение с обелен картоф. Кората добавя и приблизително 1,5 грама фибри към порцията. При динята най-често се използва не твърдата зелена външна обвивка, а бялата част между нея и червената месеста част. Тя съдържа фибри и цитрулин и може да бъде сготвена, маринована, добавена към ястия или смесена в напитка. Портокаловата кора е ядлива, но горчива. Затова обикновено се използва като настъргана кора. Само една супена лъжица осигурява около 9 процента от дневната потребност от витамин C, а също така съдържа фибри и растителни съединения.

Банановата кора съдържа фибри, калий, каротеноиди и флавоноиди, но е по-твърда и горчива от плода. Обикновено се готви, пече или се добавя към смутита. Кожицата на червеното грозде е естествен източник на ресвератрол, като данните за конкретните му ефекти върху човешкото здраве все още не са окончателни. Морковите по правило не се нуждаят от белене. Външните им слоеве съдържат бета-каротен и хлорогенова киселина. Люспите на лука са богати на фибри и антиоксидантни съединения, а тези на червения лук съдържат антоцианини. Те могат да се използват при приготвяне на супи, сосове и домашен бульон, след което да бъдат отстранени.

Безопасността остава важна. Специалистите по безопасност на храните препоръчват всички плодове и зеленчуци да се измиват под течаща вода преди ядене или рязане. Не е необходимо да се използват сапун или препарат. Твърдите повърхности могат да се почистват с чиста четка, а наранените места трябва да се изрежат. Дори продуктите, които ще бъдат белени, се измиват предварително, за да не се пренесат замърсяванията с ножа.