Навършвайки 93 години, Роман Полански остава сред най-значимите имена в историята на киното, но също и една от най-спорните фигури в културния живот. Макар Холивуд и Филмовата академия да го отхвърлиха, неговите филми продължават да се изучават, а съдебните му драми — да се коментират. В края на 2024 г. той избегна нов граждански процес в Лос Анджелис, след като се споразумя извънсъдебно с жена, която го обвиняваше в изнасилване от 1973 г., когато е била непълнолетна. Самият режисьор продължава да отрича всички обвинения.

Полански е оцелял от Краковското гето, където майка му е загинала в Аушвиц. През 1977 г. той се признава за виновен за незаконно съвкупление с 13-годишната Саманта Геймър, лежи 42 дни в затвора, но точно преди произнасянето на присъдата бяга във Франция. По-късно разсекретени транскрипти показват, че бягството му е провокирано от съдия, който е решил да наруши предварително постигнатото споразумение. Самата Геймър отдавна е простила на режисьора и многократно е призовавала властите в САЩ да спрат делото.

Френското кино, което дълги години му беше убежище, също започна да се дистанцира от него. След наградите „Сезар“ за филма „Офицер и шпионин“ избухнаха протести, а целият борд на наградите подаде оставка. Последният му филм „Дворецът“ трудно намира дистрибуция и почти не достига до американския пазар. Въпреки това Полански остава в историята с класики като „Бебето на Розмари“, „Китайски квартал“ и „Пианистът“. Спорът около него продължава да поставя въпроса дали трябва да разделяме изкуството от неговия създател.