На 22 октомври 1906 г. Пол Сезан умира в Екс-ан-Прованс на 67 години. Малко преди това той работи на открито под дъжд, а здравето му се влошава; смъртта му се свързва с пневмония.

Роден е на 19 януари 1839 г. в Екс-ан-Прованс. Баща му, банкер, очаква сигурен житейски път, но Пол изоставя правото и заминава за Париж, за да се посвети на живописта. Там се сближава с Камий Писаро, а приятелството му с Емил Зола датира от по-ранни години.

Признанието идва бавно. Сезан трудно се вписва в официалния художествен живот в Париж, а опитите му да бъде приет от Салона през 60-те години на XIX век се провалят. Той продължава да работи между столицата и Прованс и постепенно изгражда собствен начин на виждане.

За Сезан картината не е просто копие на видимото. Той разглобява пейзажа на цветове, плоскости и обеми, така че предметите да изглеждат едновременно устойчиви и променливи. В писмо той настоява, че изкуството е теория, развита и приложена чрез контакта с природата.

Сред постоянните му мотиви са планината Сен-Виктоар, натюрмортите с ябълки, сериите с къпещи се и „Играчите на карти“. Пейзажът край Екс-ан-Прованс му дава възможност да изследва пространството и светлината, без да изоставя ясната конструкция на формите.

Първата му самостоятелна изложба е организирана през 1895 г. от галериста Амброаз Волар. Сезан е на 56 години, а широкото признание идва едва в края на живота му. Художникът, дълго останал встрани от художествените центрове, постепенно се превръща във важна фигура за следващото поколение.

Влиянието му се усеща най-силно в началото на XX век. Пабло Пикасо и Жорж Брак възприемат идеята, че формите могат да бъдат представяни чрез множество гледни точки и съпоставени цветни повърхности. Това се превръща в една от предпоставките за развитието на кубизма.

Затова смъртта на Сезан не затваря художествената история. Тя идва в момент, когато живописта му започва да променя начина, по който художниците разбират пространството, предметите и видимия свят.