Пол Маккартни си спомня края на „Бийтълс“ не просто като раздяла на четирима музиканти, а като загуба на работа, кариера и цял начин на живот. Групата се разпада през 1970 г. след творчески, лични и бизнес конфликти между него, Джон Ленън, Джордж Харисън и Ринго Стар.

„Раздялата на „Бийтълс“ беше единствената работа, която някога съм имал, а после вече я нямаше. Беше като да те уволнят“, казва музикантът. Според него след края на групата е последвал период, който самият той описва като психически срив. Той се оттегля в Шотландия със съпругата си Линда и децата им и започва да пие повече, защото вече няма кой да го спира.

Маккартни определя самотата след разпадането като плашеща, тъй като дотогава винаги е разчитал на усещането за единство между четиримата. Любовта към семейството му помага да излезе от този период. Той нарича Линда много умна жена, която му позволява да преживее загубата по свой начин, без да го притиска да се върне веднага към работа.

След раздялата с „Бийтълс“ Пол и Линда Маккартни издават съвместния албум „Рам“ през 1971 г. По-късно създават Wings, с която Маккартни започва нов етап от кариерата си и записва песни като „Band on the Run“ и „My Love“. Първоначално „Рам“ получава остра критика. Маккартни признава, че дълго е приемал отрицателните оценки като доказателство, че не е достатъчно добър. „Мислех, че сме направили нещо специално, а критиците не го видяха“, казва той.

Сред критиците на соловата му работа е и бившият му партньор Джон Ленън. Според Маккартни Ленън вероятно е очаквал от него нещо различно след края на „Бийтълс“. Документалният филм „Човек в движение“ проследява именно този преход: от разпадането на една от най-влиятелните групи в историята до опита на Маккартни да изгради нова музикална идентичност.