Официалната статистика за убийствата в България изглежда силна: през 2024 г. са отчетени 56 умишлени убийства, като само едно остава с неизвестен извършител, а през 2025 г. довършените умишлени убийства са 72, от които 61 разкрити. Но има убийства и убийства.

Има престъпления, при които извършителят се установява бързо, и други – показни, професионално подготвени, често с предполагаем поръчител – при които годините минават, а отговорът не идва.

На 30 септември 2026 г. към този списък се добави ново име – на пловдивския бизнесмен Илиян Филипов. Той беше убит при стрелба в Пловдив. Разследването за умишлено убийство започна, но към момента няма публично установен извършител, а версиите се проверяват. Твърде рано е случаят да се нарича неразкрит, но той неизбежно поставя въпроса дали няма да се превърне в поредното показно убийство, разследвано с години.

Примери вече има. Алексей Петров беше застрелян през август 2023 г. на Витоша. Бившата барета, бизнесмен и бивш съветник в ДАНС беше убит с огнестрелно оръжие, а разследването не доведе до публично установен извършител и поръчител. Три години по-късно обществото все още не знае кой е стрелял и кой е поръчал убийството.

Красимир Каменов-Къро беше убит в Кейптаун през май 2023 г. заедно със съпругата си. Южноафриканските власти разследват четворното убийство, но публично установени извършители и поръчители няма. Българското име е особено важно, защото Къро беше една от знаковите фигури на криминалния контингент от прехода и беше свързван с редица разследвания за организирана престъпност.

Два месеца след убийството на Къро последва убийството на Алексей Петров. Двете престъпления не могат автоматично да бъдат свързани и няма публично доказателство, че са част от една операция. Но фактът, че две толкова знакови фигури бяха убити в рамките на няколко месеца, без обществото да получи ясен отговор кой стои зад престъпленията, сам по себе си е достатъчно сериозен.

След това дойде Мартин Божанов-Нотариуса. На 31 януари 2024 г. той беше застрелян в София. По данни на МВР това беше единственото от 56-те умишлени убийства през 2024 г., при което извършителят остана неизвестен. Около името му излязоха данни и твърдения за влияние върху магистрати, специален клуб и контакти в съдебната система. Така убийството се превърна в част от много по-голям въпрос: има ли в България мрежи, които могат да действат достатъчно професионално, за да убиват публични фигури, без да бъдат разкрити?

Тук официалната статистика започва да изглежда недостатъчна или по-скоро мълчи. Защото 96% разкриваемост е впечатляваща цифра, но за кои престъпления? Ако сред неразкритите случаи са именно тези, които обществото възприема като потенциално свързани с организирана престъпност, бизнес интереси и евентуални поръчкови убийства, въпросът не е само колко убийства са разкрити. Въпросът е кои убийства не могат да бъдат разкрити и защо.

В този контекст и случаят „Петрохан“ заслужава внимание, макар да не може да бъде поставян в същата категория. Там разследването и експертизите насочиха към самоубийство при едната група и убийство, последвано от самоубийство, при другата. Спорът около случая обаче показва колко трудно институциите комуникират сложни разследвания, когато около тях има много въпроси и ниско обществено доверие.

Сега имаме ново показно убийство – на Илиян Филипов. Тепърва ще се разбере дали то ще бъде разкрито. Полицията може да стигне до извършителя за дни, седмици или месеци. Затова няма основание предварително да го поставяме до Петров, Къро и Нотариуса като неразкрито. Но има основание да се зададе въпросът: ще бъде ли това поредното убийство, за което след години ще знаем жертвата, оръжието и мястото, но няма да знаем кой е поръчал смъртта?

Това е големият проблем при знаковите убийства в България. Не е достатъчно да бъде намерен човекът, натиснал спусъка. При поръчковите престъпления истинският отговор е нагоре по веригата – кой е поръчал, кой е посредничил, кой е платил и защо. Къро. Алексей Петров. Нотариуса. А сега Илиян Филипов. Това вече е списък, който трудно може да бъде обяснен само с отделни криминални истории, а усещането за справедливост ще е с доста горчив привкус.