България пази спомена за няколко опустошителни пожара, които бележат историята ѝ и ускоряват създаването на организирана противопожарна защита. Сред най-тежките е пожарът в Котел от 1894 година, който унищожава近 80% от града – над 1400 сгради, включително възрожденски къщи и библиотеки, като оцелява само махалата „Галата“. По време на Руско-турската война през 1877 г. Стара Загора е опожарена почти напълно, което по-късно води до преустройството ѝ с широки прави улици, за да се предотвратят подобни бедствия. В по-нова история софийският държавен цирк изгаря за минути през 1983 г. – един от най-тежките градски пожари през социализма. Горските пожари в Сакар и Странджа през 2000 и 2007 г. унищожават десетки хиляди декари гори и застрашават села, отразявайки климатичните предизвикателства на нашето време.

Нуждата от организирана защита води до създаването на първата пожарна команда в София през юли 1878 г. – доброволна, с примитивна техника като каруци с вода и ръчни помпи. През 1931 г. е приет Законът за пожарната защита, който изгражда държавна структура с ясни правила и бюджет. Решаваща роля изиграва Юрий Захарчук, командир от 1923 г. в продължение на две десетилетия, който модернизира софийската пожарна и я утвърждава като една от най-добрите в Европа за времето си.