Учени съобщиха за откриването на 73 нови вероятни подводни вулкана, разположени по океанското дъно. Използван е алгоритъм, първоначално създаден за откриване на ударни кратери на Марс, за да се анализира топографията на морското дъно и да се търсят вулканични калдери. Калдерите са големи депресии с диаметър от няколко километра, образувани при срутване на земната повърхност след изпразване на магмената камера. Повечето структури вероятно са угаснали, но някои може да са свързани с активни вулканични системи.
Въпреки че значителна част от вулканичната дейност на Земята се случва под океаните, подводните вулкани са слабо изучени. Досега бяха документирани едва около 30 подводни калдери. Новите находки увеличават броя повече от три пъти. Водещият изследовател д-р Андреа Веролино отбелязва, че картографирането на потенциално опасни подводни калдери е важно заради критичната инфраструктура на морското дъно – комуникационни кабели, нефтени и газови съоръжения.
Рискът от подводни изригвания бе демонстриран през 2022 г., когато вулканът Хунга Тонга-Хунга Хаапай избухна след години спокойствие. Експлозията бе една от най-мощните, регистрирани със съвременна апаратура, и доведе до цунами.
За проучването учените анализираха глобални топографски карти на океанското дъно. Алгоритъмът първоначално откри над 87 000 възможни структури, но след проверка броят бе сведен до 78 вероятни калдери. Пет от тях вече бяха известни, така че остават 73 нови. Те се намират на различни места: осем по средноокеански хребети, девет във вулканични дъги и 61 във вътрешността на тектонски плочи. Някои вероятно са стари, но разположените близо до зони на субдукция заслужават допълнително изследване.
Учените не могат да прогнозират кои калдери ще изригнат в близко бъдеще, но посочиха седем обекта с по-висок потенциален риск. Сега те трябва да бъдат проучени отблизо. Наблюдението на признаци като земетръсна активност, деформации на дъното, промени в температурата и химичния състав на водата може да помогне за оценка на риска.